Ридли Пиърсън - Без свидетели

— Корки, хайде да изчакаме първо тортата!

Видял Адлър пред себе си, Хари Колфийлд се оказа неспособен да помръдне. Въздухът между тях натежа от омраза. Корки, която не забелязваше нищо, се обърна към клоуна:

— Днес е моят рожден ден и мога да правя каквото си искам, нали, Монти?

Болд подаде парите на Колфийлд и това движение изтръгна престъпника от унеса му. Ако само успееше да измести Корки встрани, всичко щеше да свърши. Освободил едната си ръка, Болд докосна оръжието си. Измести се, Корки.

— Защо не послушаш баща си? — намеси се и се опита да я избута встрани.

— Престани! — властно изрече тя, твърдо решена да не отстъпва.

Отмести се! Болд отново се опита да я избута.

— Стига!

— Вече нямам сладолед с фондан — обади се Колфийлд и за миг спря поглед върху момиченцето. После се доближи до вратата на фризера, която бе най-близо до него. — Какво ще кажеш за един „Биг Дипър“? Монти смята, че момиченцата, които имат рожден ден, обожават „Биг Дипър“.

Адлър изгуби и ума и дума.

Дафи пристъпи напред и застана редом с Болд. Лицето й беше като издялано от камък. Тя хвана лявата ръчичка на Корки.

— Послушай баща си, Корки.

— Ти успя! — радостно възкликна Корки. — О, моля те! Моля те, Дафи!

Останалите деца се скупчиха около Болд, нетърпеливи да си купят сладолед. Насъбраха се твърде много хора. Ситуацията беше отчайваща. Не можеха да посегнат на Колфийлд, докато Корки стои пред него, но не можеха и да му позволят да продължи да продава.

Колфийлд се разсея за миг. Болд проследи погледа му и видя, че едното куче се върти като обезумяло в кръг и вие жалостиво, а Даяна се опитва да го успокои. Болд проумя, че всичкият сладолед е отровен, а не само няколко блокчета, предназначени за Адлър и дъщеря му. Още един поглед към питомеца на Даяна затвърди убеждението му. Кучето се олюля, предните му лапи се подгънаха и то рухна на земята. На два пъти пада и непохватно се изправя на краката си, тласкано от желанието да изпълни командата на дресьорката си. Всичко обаче беше напразно — кучето умираше.

Болд се извърна точно в момента, в който Колфийлд се наведе към Корки и й подаде един сладолед „Биг Дипър“.

Момиченцето го взе в ръка и веднага се залови да разкъса опаковката му.

— Не, Корки! — извика Адлър, но тонът му не беше на баща, притеснен, че дъщеря му ще си развали апетита.

Колфийлд реагира мигновено и протегна ръка към Корки — искаше заложник.

— Кучи син — промърмори той, като не сваляше поглед от Адлър.

Болд посегна да извади пистолета си, но той се заплете в работните му дрехи.

Колфийлд успя да сграбчи детето. Дафи замахна с дамската си чанта и с все сила го удари по лицето. Рязко издърпа Корки от ръцете му, блъсна я на паважа и легна отгоре й, за да я прикрие с тялото си.

Децата, струпани около Болд, се разпищяха.

Болд се спусна към убиеца. Колфийлд облегна гръб на камиона. В следващия миг Болд почувства коляното му, което се заби със страшна сила в корема и му изкара въздуха. Зави му се свят, зад гърба му прокънтяха нови писъци — писъци на деца. После чу, че някой измъква оръжие от кобури си и само след миг Ла Моя изрева с пълно гърло:

— Не стреляйте!

Болд падаше към земята като на забавен кадър. С периферното си зрение видя Ла Моя, който се появи изневиделица.

И тогава видя пистолета шериф Търнър Брам. Беше излъскан до блясък, на края на цевта се виждаше прясно положено сребро и Болд си помисли, че оръжието вероятно е било в един от фризерите.

— Залегни! — изкрещя някой посред цялата тази бъркотия.

— Хвърли оръжието! — сурово нареди друг.

Ла Моя се хвърли към Оуен Адлър и го събори на паважа.

Болд, който продължаваше невероятно бавно да се свлича към земята, докосна бутона на гърдите си и рече:

— Убийте го!

Чу глухо изпукване — сякаш някой бе плеснал с ръце и страничната стена на камиона се обагри с кръвта на Колфийлд. Ранен беше в рамото и макар че очите му се замъглиха от болката, ръката му изобщо не трепна. Той механично натисна спусъка. Болд протегна крак и изрита Колфийлд в коляното. Той се сгъна и изпищя от болка.

Куршумът отнесе огледалото на камиона и направи предното стъкло на сол.

Двама от хората на Болд се спуснаха към Колфийлд.

Главата на Болд издрънча на паважа и пред очите му настъпи мрак. Чу някой да вика:

— Извикайте линейка. Ударен е лошо! И махнете тези хлапета оттук.

Болд дойде на себе си и се надигна до седнало положение. Колфийлд лежеше заровен под купчина полицаи, хвърлили се отгоре му. Чифт белезници проблеснаха на следобедното слънце и изчезнаха някъде сред телата. Някой от детективите прочете правата на арестувания.