Ридли Пиърсън - Без свидетели

Спасителният изход бе Даяна и трите й немски овчарки. Болд я потърси с поглед, видя, че вече е заела позиция точно зад камиона — седеше на колене, говореше нещо на кучетата си, дебнеше и изчакваше.

Болд не би могъл да пипне Колфийлд, преди да махне двете деца от пътя му.

Първото дете си поръча голям сладолед с ядки. Колфийлд, който като че ли се чувстваше малко несигурен, мина от едната страна на камиона, отвори две вратички, а после се върна и рече не твърде убедително:

— Нямам с ядки. — После подаде сладоледа на момиченцето. — С ядките свърши.

Детето пое сладоледа и незабавно връчи на Колфийлд от два долара. Болд веднага забеляза страха, проблеснал в погледа на заподозрения — след цялата предварителна подготовка той очевидно бе пропуснал да си вземе дребни пари за рестото. Промърмори нещо, погледна към Болд и бързо влезе в камиона. Излезе с дребни монети и върна няколко на момиченцето. Отново погледна Болд — този път погледът му беше изключително спокоен — и Болд си помисли, че Колфийлд знае, че са го вкарали в капан.

Второто дете си поръча „Ред Бар“ — замразен плодов сок на пръчка — а Болд, който чакаше реда си на опашката, си помисли, че в този момент всичките замразени продукти на „Монтклер“ се изтеглят от търговската мрежа на три съседни щата, всеки хладилен камион се проверява и изпразва, а продуктите се унищожават. Надяваха се по този начин да попречат на Колфийлд да реализира плановете си в по-широк мащаб — ако, разбира се, е имал такива.

— Имате ли дребни? — Мъжът се обърна към Болд. — Имате ли някакви дребни? — повтори Колфийлд. Болд се бе отнесъл в мислите си. — От по двадесет и пет цента?

Работните дрехи позволяваха на Болд да бръкне в джоба на панталона си и той измъкна пет монети по двадесет и пет цента и няколко по десет. Протегна разтворената си ръка към Колфийлд, който му благодари, избра монети, равностойни на един долар, и му подаде банкнота в замяна.

„Той ми благодари. Аз току-що му помогнах“, помисли си Болд. Натъпка банкнотата на Колфийлд в джоба на панталона си, но за това простичко действие трябваше да извика на помощ цялото си самообладание и концентрация.

Момиченцето с плодовия сладолед излезе от опашката и Лу Болд застана очи в очи с Хари Колфийлд.

— Какво ще обичате? — попита клоунът.

— Един с портокал и ванилия и един „Биг Дипър“, ако обичате. — Току-що бе казал ако обичате на един убиец. Направо невероятно.

Колфийлд отвори две врати. Около него се вдигна бяла пара от дълбоко замразения сух лед и за миг го забули в облак.

— Един с портокал и „Биг Дипър“? — повтори поръчката той.

— Точно така.

Болд чу зад себе си шум от разкъсана хартия. Двете хлапета не си губеха времето и бързаха да се нахвърлят върху любимото лакомство. Той погледна Даяна. Тя освободи обучените кучета, които веднага се затичаха към момиченцата, събориха ги на земята и им откраднаха сладоледите. Пронизителните писъци на стреснатите деца пронизаха душата на Болд. Даяна се втурна към групичката, за да се убеди, че сладоледът вече не е в ръцете на децата, извика кучетата си настрана и се извини за случилото се. Сурово се накара на двете кучета, като през цялото време ги потупваше по гърбовете — трик на добрия дресьор. Сякаш по даден знак Дафи и една от другите жени, които уж работеха за обслужващата фирма, се спуснаха да помогнат на децата.

Хората от екипа си бяха по местата. Тилът му беше подсигурен.

Престорил се, че е напълно погълнат от случилото се, Болд не изпускаше Колфийлд от поглед, който пък приемаше сравнително спокойно развоя на събитията. В следващия миг обаче Колфийлд рязко изви глава и Болд проследи погледа му: неизвестно защо третото овчарско куче лакомо поглъщаше единия сладолед. Беше се промъкнало зад дресьорката си, която държеше изкъсо нашийниците на другите две овчарки и продължаваше да им се кара. Забелязал това, Колфийлд като че ли се паникьоса.

Болд се опита да срещне погледа на Даяна, но закъсня. Раз, два и големият сладолед вече го нямаше.

— Два долара и деветдесет цента — рече Колфийлд.

Болд не бе помислил за това. Изобщо не му бе хрумнало, че ще му се наложи да държи двата сладоледа в едната си ръка, а с другата да рови за пари в джоба си. Сега и двете му ръце бяха заети и не можеше да извади оръжието си. Докато той ровеше из джобовете си, за да измъкне няколко долара оттам, Корки Адлър изведнъж застана пред него и поиска голямо сладоледено блокче с фондан. Оуен Адлър, който вървеше точно зад дъщеря си, погледна първо Болд, а после и Дафи. Осъзнал какво става в действителност, той леко се олюля пред очите им. Трябваше му само секунда, за да се съвземе и да каже първото хрумнало му изречение: