Ридли Пиърсън - Без свидетели

— Събуди се!

Отново се бе унесъл в сън.

— Поръча ми да не те оставям да заспиваш — напомни му Лиз и додаде: — Не е честно да ми поставяш такива задачки. — Вече бе облечена, но не за работа.

— Какъв ден сме днес?

— Двете със Сузи отиваме да видим Илейн. Майкъл все още е заключен в онази стая с гумените стени.

Болд си даваше сметка, че отсъствието на прокурора ще забави хода на разследването, но се постара да не мисли за това в момента.

— Ще трябва да те обявят за светица.

— И една вечеря ще свърши работа.

— Не съм забравил.

— Напротив, забрави.

— Наистина — призна си Болд. — Но сега си спомних. Дължа ти една вечеря с шампанско.

— А на сина си дължиш поне две свободни седмици.

— Отбелязвам си го.

— Той прекарва твърде много време в детската градина. Сега ще мина да го оставя. — Тя се намръщи. — Но днес ще го прибера рано. Така че забрави, ако случайно си мислиш нещо мръснишко. — Погледна го. — Не си мислиш.

— Не съм сигурен, че изобщо мога да мисля.

— Това е от безсънието. — Тя се поколеба на вратата. Не й се тръгваше.

— Какво? — попита Болд.

Тя колебливо попита:

— Колко красива беше? И в кой хотел?

Той се усмихна самодоволно.

Телефонът иззвъня. И двамата се поколебаха.

— Трябва ли да се обаждаме? — попита го.

Болд вдигна слушалката.

Шосвиц му продиктува един адрес на „Лейкууд“.

Болд затвори.

— Скъпи? — попита Лиз.

— Случи се отново — промълви Болд.

Болд пристигна в осем без петнадесет, а по това време мястото на престъплението бе заприличало на истински цирк. Наоколо се тълпяха любопитни зяпачи, улицата бе задръстена с колите на радиото и телевизията плюс още три национални медии със сателитни връзки, пълно бе с всякакви полицаи и кой знае защо имаше и две противопожарни коли. Болд бе принуден да спре чак на „Сиера“ и да мине през нечий чужд заден двор, за да стигне до къщата. За негово огромно огорчение всички на местопрестъплението очакваха пристигането на един-единствен човек — Лу Болд. Появата му предизвика моментално раздвижване из тълпата, а този ден се оказа един от най-отвратителните в кариерата му. Репортерите навряха микрофоните си под носа му, но той закри лицето си с ръце, опитвайки се да се спаси както от камерите, така и от въпросите. Когато най-сетне успя да влезе в къщата, с изумление видя, че там се е настанил екип на таблоидно новинарско шоу, излъчвано по един от местните телевизионни канали, и заснема всички подробности от разположението на труповете. Телата бяха три. Операторите се бяха разположили във всекидневната и го очакваха. Носеха си собствено осветление, което бе толкова силно, че го заслепяваше. Всички улики на местопрестъплението бяха съсипани, но не това бе най-важното. Неконтролируемият гняв на Болд бе предизвикан от наглостта, с която тези хора си позволяваха да нарушават неприкосновения дом на едно семейство дори и в момент като този. По негова заповед всички членове на екипа бяха арестувани за проникване с взлом в чужда собственост.

Когато най-после успяха да изчистят района, на местопрестъплението пристигнаха Дикси и Бърни Лофгрийн с екипите си. Тримата влязоха в кухнята, затвориха вратата след себе си, за да се абстрахират от хаоса наоколо, и се заеха с мъртвите тела.

Съпругът бе успял да се добере до телефона, макар че очевидно така и не бе набрал номера. Според Дикси тези няколко допълнителни секунди живот се обясняваха с телесното му тегло и с проявената от него голяма доза смелост. Съпругата — типична домакиня на средна възраст от предградията — вероятно се бе хвърлила към осемгодишната си дъщеря, събаряйки стола й при падането си. Майка и дъщеря лежаха плътно прегърнати под кухненската маса. На лицето на майката бе застинало изражение на неописуем ужас.

Източникът на отровата — Дикси откри причините за смъртта няколко минути след като започна предварителния оглед — вероятно беше една диня. Смъртта вероятно бе настъпила преди осем до шестнадесет часа — допълнителните тестове щяха още да стеснят този интервал. На масата бяха сервирани три чинии и във всяка имаше по един резен диня — семките бяха внимателно отстранени, а всеки резен бе нарязан на прегледни кубчета. Никой от тримата не бе успял да погълне повече от шест кубчета.

Дикси заяви:

— Двамата с теб сме видели доста мъртъвци, Лу, но никога досега не бях виждал нещо подобно.

Това беше самата истина. Тялото на бащата бе запечатало последните му съзнателни усилия — той лежеше на пода с протегната напред ръка, която продължаваше да стиска телефонната слушалка. Чиниите бяха спретнато подредени до мивката. Бяха вечеряли свински пържоли, царевица и зелена салата.