Ридли Пиърсън - Без свидетели

В първия момент му се стори, че смехът е напълно уместен, макар че Дафи изглеждаше разтревожена. После изведнъж Болд си даде сметка, че смехът няма да престане и след цяла минута се изплаши сериозно, защото Страйкър очевидно напълно бе изгубил контрол над себе си. Той плачеше и се смееше едновременно, отчаяно се взираше в тях и сякаш не разбираше откъде му се струпа всичко това на главата, сякаш ги молеше да изключат щепсела и да сложат край на това мъчение. Десет минути по-късно продължаваше да се смее. Тогава влезе сестрата, изрита ги от стаята и му инжектира нещо, което според Дафи щяло да го успокои.

Но не можа.

Стигнаха до колата, а на Болд му се струваше, че все още чува смеха на Страйкър, който прониква през електронния прозорец и оглася целия паркинг. Дори и след като затвори вратата на колата, Болд продължи да го чува. Обърна се към Дафи и й го каза.

— Знаеш ли какво означават тези две думи? — попита тя и включи на задна. — Смехът на мъжа? Преди малко видяхме как повечето хора си плащат заради него.

Болд свърза мислено двете думи и тихичко промълви:

— Убийство 16 16 Непреводима игра на думи. При произнасяне на английски „смехът на мъжа“ и „убийство“ звучат еднакво. — Б.пр. .

— Майкъл Страйкър трябва да извърви много дълъг път — отбеляза Дафи.

Болд хвана ръката й и я накара да спре колата.

— Колко добра памет имаш? — попита я той и отдръпна ръката си.

— Дяволски добре знаеш, че винаги съм се гордяла с отличната си памет.

— Забравих кой точно беше, но някой ми каза, че цицината на главата ти е от някаква кутия, която паднала от рафта и те ударила.

— Трябва да е бил Лофгрийн, Ла Моя или Боби. Само те тримата са ме питали за цицината. — Тя го погледна. — Вече минава седем часът. Не трябваше ли по това време да си в „NetLinQ“? Искаш ли да те оставя там?

Болд продължи да настоява.

— Защо? Защо измисли тази история с падналата кутия?

— Защото двамата се споразумяхме да не казваме на никого, че някой е влязъл в къщата ми, а историята за това как съм се блъснала в тъмното в един стълб щеше да прозвучи доста неубедително. Това е една съвсем невинна лъжа, Лу. И какво толкова? — После отново се върна към предишния си въпрос. — Искаш ли да те закарам, или не?

— Ами Фаулър? Щом си казала една версия на колегите си, защо си споделила нещо съвършено различно с Фаулър?

— Изобщо не съм разговаряла с Фаулър за това. Почти не съм го виждала оттогава.

— Но той те е виждал — заяви Болд.

Лицето на Дафи се вкамени.

— Притиснах го с един въпрос и когато той се опита да се измъкне, неволно спомена за твоя сблъсък със стълба . — Болд се поколеба. — И така, откъде е научил?

— Какво точно се опитваш да кажеш? — Устните й се разтрепериха и тя здраво кръстоса ръце пред себе си. Вече знаеше.

— Когато монтираха охранителната система, те претърсиха цялата ти къща за подслушвателни устройства, нали?

Тя зяпна от изненада.

— Хората на Фаулър.

Беър Беринсън му бе казал, че някои хора усещат присъствието на камерите за наблюдение.

— Но ти така и не можа да се отървеш от това чувство, нали?

Тя отметна глава назад, сякаш се опитваше да попречи на сълзите да потекат по лицето й.

— Защо? — задавено попита Дафи.

— „Лонгвю фармс“ — отвърна Болд.

Вдигна очи, срещна погледа на Болд и се опита да каже нещо, но нищо не се получи.

— Имам идея — промърмори сурово Болд.

Устройството приличаше на малка ракета за скуош или пък на електрическа запалка за въглища, макар че по функциите, които изпълняваше, бе по-скоро сходно с онези ръчни детектори за метали, които се използваха по летищата. Хората от техническите служби го наричаха просто „Кларк“, на името на Кларк Кент, открил рентгеновите лъчи. Според специалистите се срещаше в две разновидности — под формата на мухобойка и с формата на бърсалка за прах от пера с еднометров удължител. И с двата вида можеше да се претърси всяко едно помещение за подслушвателни устройства без никой да разбере за това.

Детектив Лаура Бетълс носеше „Кларк“ в куфарчето си. В ухото й имаше слушалка, която пиукаше всеки път, когато устройството откриеше подслушвател.

След като се задействаше веднъж, микропроцесорът в устройството следеше за наличието на магнитно поле, създадено от скритите микрофони, и специалистите твърдяха, че ги открива в деветдесет и пет процента от случаите. Не беше толкова надеждно при откриването на оптичните камери, последното поколение от които бяха по-малки от копче за риза, и не създаваше никакво магнитно поле. Но „Кларк“, благодарение на някаква съвременна технология, която никой не си бе направил труда да разясни пред Болд, достигаше шестдесет и седем процента откриваемост и в тази област.