Ридли Пиърсън - Без свидетели

Събеседниците му не казаха нищо.

— Не е лесно да се стреля с лявата ръка, а, Лу? Правил ли си го някога и преди?

— Все още не разбирам нещо, Бръснач — прекъсна го Болд. — Когато разговаряхме пред къщата ми, ти ми каза, че не желаеш да я следиш сам. Помоли ме да го направя вместо теб. Излиза, че след това си променил решението си, така ли?

— Ти не схващаш най-главното — повтори Страйкър, отбягвайки отговора, опитвайки се да приложи уменията си на адвокат, които обаче бяха силно притъпени от медикаментите, с които го бяха натъпкали. — Трябваше да си осигуря някакво доказателство. Можеш ли да разбереш това? Бях извадил на показ кирливите й ризи — и не го казвам фигуративно. Задавах й въпроси и наблюдавах внимателно реакциите й — работата ми се състои в това да зная кога човек изпитва чувство на вина. Знаех, че ми сервира лъжи. Имаше случаи, в които се прибираше у дома и избягваше да ме докосва, докато не си вземе вана или душ. А когато това се случва ежедневно, човек престава да се пита какво става с жена му. Но аз трябваше да зная . Това е част от мен самия. Трябваше да разбера.

— Би ли искал да ни кажеш как разбра в кой хотел точно се срещат? — настоя Дафи.

Болд усети, че му става горещо, макар в стаята да не бе топло. Освен ако топлината не идваше от фалшивия прозорец. Притесняваше се, защото Страйкър беше изключително нервен и сержантът знаеше, че ако не беше завързан за леглото, протезата му щеше да подрънква безспирно.

— Забърках ви в голяма каша — извини се Страйкър.

Болд се обади.

— Винаги ми се е искало да те подложа на кръстосан разпит, но съм виждал как в съда разбиваш на пух и прах всеки подобен опит. Затова ще питам направо.

— Давай.

— Кого нае, за да проследи Илейн.

Страйкър тръсна глава подобно на човек, който знае, че в косата му се е заплела някаква буболечка. Болд се вгледа в Дафи, която леко поклати глава, давайки му знак да остави Страйкър на мира. Очите й казваха „Не го притискай“.

На Страйкър му беше нужен само миг, за да се съвземе. За пръв път погледна Дафи в очите и тя почувства омразата, която изпитваше към всички жени. Прие го за нормално и предложи:

— Мога да изляза от стаята, ако искаш.

— Не. Не е това. — Той погледна Болд. — Не съм наемал никого, Лу. Не беше така.

— Добре. Значи не си наемал никого. След като разговаря с мен, отиде ли при някой друг от отдела, за да го помолиш да ти свърши тази услуга ? А може би си се обърнал към детективите от съда? Никакви заобикалки, Бръснач. Говоря ти направо: ти ме забърка в голяма каша. И аз имам нужда от някои отговори.

— Обадиха ми се по телефона.

Болд погледна към Дафи, която се наведе напред.

— По телефона? — попита Болд с възможно най-спокоен тон.

— Обадиха ми се по телефона и ми казаха, че ако търся Илейн, мога да я намеря в стая четиристотин и седемнадесет.

— Мъж или жена?

— Илейн е жена, Лу.

Медикаментите си казваха думата. Страйкър се изхили и макар смехът му да продължи малко по-дълго, Болд го изчака търпеливо.

— Мъж — най-после отговори по същество Страйкър.

— Разпозна ли гласа?

— Не. — Изглеждаше леко отегчен и потиснат от този разговор.

— Но му повярва. И отиде в хотела, подготвен да застреляш мъжа.

— Изобщо не разсъждавах. Движех се като на автопилот. — Този път се разсмя по-силно. — Знаеш ли, тиквал съм за двадесет години в затвора типове, които се опитваха да минат с този номер! А виж как се обърнаха нещата! — Той се поколеба за миг и продължи: — Ти се опитваш да ме объркаш в момента, Лу, но аз разбирам какво ми казваш. Смяташ, че някой ми е позвънил по телефона с ясното съзнание, че ще отида и ще гръмна онзи тип. Мислиш, че е разчитал, че ще постъпя точно така. Само че, ако нямаш нищо против, точно в този момент тези размишления ми идват малко множко. Защото чудесно зная какво говорят хората за моята избухливост — искам да кажа, че това не е никаква тайна.

Болд попита:

— Кога точно ти се обадиха по телефона?

— Малко след десет часа.

— В офиса?

— Да, в офиса.

— Номерът ти там има ли го в указателя?

Страйкър кимна.

— Съзнавам какво се опитваш да докажеш, Лу, но няма да се получи. Не разпознах гласа. В момента съм напълно искрен с теб.

— Но това е било капан, Бръснач. Някой е искал да отстрани теб или Даниелсън. Или и двамата заедно.

— Така ли? — сърдито възкликна Страйкър. — Е, изобщо не ми пука дори и да е така. Ако отново ми се обадят по телефона, ще отида право там и ще довърша започнатото. Кълна ти се, че ще го направя. Единственото ми съжаление е, че не уцелих . Нямах намерение да го убивам . Един прокурор знае разликата между нападение и убийство първа степен. Но аз не уцелих, по дяволите. Четири изстрела, а не можах да уцеля проклетото нещо. Четири шибани опита. Не че беше кой знае колко голям. Слуховете са били силно преувеличени — можете да ми вярвате.