Ридли Пиърсън - Без свидетели

Апартаментът на Фаулър. Тя наблюдаваше апартамента на Фаулър, не водата. Нито пък лодките и луната. Тънките пердета бяха спуснати, но Болд успя да различи силуетите на двама души. Единият очевидно бе мъж — Фаулър — а другият — жена. Невъзможно бе да прецени как изглежда и на колко години е.

— Ето какво прави в свободното си време, когато не наблюдава другите хора. — Гневът, който прозираше зад думите й, го притесни. — Купува си апетитно парче мръвка за среднощен пир. — Дафи заговори с гласа на Бети Бууп 18 18 Чернокоса дама, секссимвол в рисуваните филми и комиксите през 30-те години, създадени от Макс Флайтър (1883–1972) — Б.пр. . — Какво? Не ти се спи тази вечер? Тогава набери: осемнадесет-нула-нула и аз ще те изчукам.

— На твоите услуги — предложи Болд.

Дафи продължи да говори, без да сваля поглед от прозореца.

— Гледал ли си някога как се чукат други хора? Не на кино — на живо. Беше отвратително. За пръв път ми се случва. В много отношения това наистина е един долен мръсен акт — особено пък ако го правят на някоя маса като тях. Цялото това блъскане и стискане. Няколко минути и край. Като разгонени улични котки. Та те дори не се целунаха. Можеш ли да си го представиш? Той я облада като парче месо. Сякаш си бе поръчал пица или нещо подобно. Не мисля, че на нея й хареса — повтори Дафи.

— Хайде да се махаме оттук — предложи Болд.

— Готова съм да се обзаложа на каквото и да е, че ни е наблюдавал в леглото с Оуен. — Тя рязко извърна глава към Болд, но мигновено отклони поглед встрани. — Но ако съдя по това, което видях тази вечер, очевидно не е научил нищо.

— Можем да отидем да хапнем някъде яйца — отново предложи Болд. Искаше да я измъкне от тази стая.

— Тя си тръгва. Умно от нейна страна. — Болд видя, че жената наистина си тръгва. — Два пропилени часа. Е, не съвсем пропилени. Независимо колко й е платил, не е достатъчно. Не и щом е била с мъж като него. Питам се колко ли струват тези два часа. На час ли се плаща, или как?

— Какво постигаш с това, Дафи?

— Когато го наблюдавам, зная, не той не наблюдава мен . Да не би да искаш да оспориш логиката ми? — После додаде: — Лу, искам да повдигна обвинения.

— Дафи, направи онова, което трябва.

— Ако искаш да ми кажеш нещо, просто го направи.

— Ние се опитвахме да го изолираме, Дафи. И той го знаеше. Дори ми го каза. Ти се ровеше в миналото на компанията, а той искаше да знае какво имаш.

— Чудесно казано — саркастично отвърна тя. — Аз съм напълно сигурна , че той вече знае какво имам.

— Ако толкова искаш да обвиниш някого, по-добре това да е Таплин. Да не би да смяташ, че Фаулър сам е измислил всичко това? Той получава заповеди, Дафи. Той е момчето, което върши мръсната работа заради Таплин.

— Вероятно са се събирали двамата да похапнат пица и да ме погледат как се къпя.

— Те се занимават с бизнес, а не с пийпшоу. Ако наистина искаш да ги смачкаш, забрави за обвиненията, които искаш да повдигнеш. Ще изчакаме и в един момент ще използваме всичко това срещу тях.

— Как?

— Още не зная.

— Смяташ, че мога да се прибера у дома и да се престоря, че не зная нищо за микрофоните и камерите?

Той не каза нищо.

— Опитваш се да ми кажеш, че те вече и бездруго са видели всичко, което е могло да се види… така че… защо не?

— Всъщност нищо подобно. Ще измислим нещо. Един приятел спешно се нуждае от теб. Адлър те моли да се преместиш при него.

— Трябваше да преустановим връзката си заради полицейската ми значка.

— Ще измислим нещо. Но предпочитам да не разкриваме картите си веднага.

Светлината в апартамента на Фаулър изгасна.

— Тук ли ще останеш тази вечер? — попита я Болд.

Тя кимна.

— Ще се справиш ли?

Отново кимване.

— Аз съм голямо момиче. — Леко се усмихна. — Питай него.

— Мога да остана.

— Прибери се при семейството си. — Вдигна поглед към него. — Съжалявам за начина, по който се държах. Изгубих, това е всичко.

— Да. Наистина изгуби — съгласи се Болд.

И тя за пръв път се усмихна искрено.

Той я целуна. Тя се дръпна. И той си тръгна.

— Къде беше до четири часа сутринта?

— Не би трябвало да ми задаваш този въпрос в шест и половина.

— Въпросът остава.

— Ако ти кажа, че бях в апартамент с изглед към океана в шикозен хотел заедно с хубава жена, какво ще ми кажеш?

— Че си измисляш.

— Добре. Отговорът остава.

— Ти си безнадежден случай.

Тя се разхождаше гола из стаята, влизаше и излизаше от банята, приготвяше се за започването на деня. Болд си спомни за реакцията на Дафи, когато научи, че някой я наблюдава непрекъснато, и си помисли, че сега, докато наблюдаваше собствената си съпруга да се разхожда толкова неглиже из дома им, започва да я разбира по-добре. Той също беше ядосан и може би още по-твърдо решен да предприеме нещо по въпроса.