Ридли Пиърсън - Без свидетели

— Значи съзнателно ни заблуждава — обобщи Дафи.

— Точно така. Отровил е една-единствена диня. Хрътките хукват по следата с динята — грешната следа в случая — а лисицата през това време се връща обратно и напада кокошарника.

Шосвиц възрази.

— Но ние не можем да сме сигурни, че става дума само за една диня.

— Разбира се, че можем — категорично заяви Клемънтс. — До този момент не е постъпила информация за друго подобно отравяне. Нали? Нито един подобен инцидент. Едва ли можем да твърдим, че намерението му е било да избие стотици, използвайки дини за целта. — Той се изсмя. — Не съзнавате ли колко показно е извършено последното убийство?

Лейтенантът настръхна, осъзнал, че Клемънтс очевидно се забавлява неимоверно с този случай. Всяко ченге от отдел „Убийства“ приемаше като свои болките и страданията на жертвите и техните близки… независимо от практиката, независимо от многобройните убийства, независимо от хладнокръвието, с което поемаха всеки нов случай. Трагедията на семейство Кроули бе разстроила дълбоко всички, които работеха на петия етаж, но Клемънтс очевидно беше изключение. Само един посетител в отдела.

— Опитвам се да ви кажа, че Колфийлд иска Адлър. Не се оставяйте да ви заблуди. Умен е и ще се възползва от всяка възможност, за да ви надхитри. Предупредих ви и преди: Вие просто не можете да проникнете в съзнанието на този човек. Но аз мога, господа. — Погледна Матюс и се усмихна. — Аз мога.

В неделя вечерта Болд влезе в бойната зала на „NetLinQ“ изгубил напълно вяра, че ще успеят чрез банкоматите да подмамят Колфийлд в капан. Твърде много нощи бе стоял в този стол, приковал поглед върху електронната карта, проектирана на огромен екран. Твърде много нощи се бе прибирал у дома единствено със силно главоболие.

Специален агент Шийла Лок беше на около двадесет и шест години, имаше къса кафява коса, слабо и бледо лице с огромни очи. Облечена бе със син блейзър, който скриваше фигурата й. Безжичният комплект за свръзка покриваше дясното й ухо, а микрофонът скриваше сочната й уста. Възползвайки се от новите комуникации на ФБР Лок и един друг агент, когото Болд познаваше само като Били, поддържаха постоянна връзка с близо седемдесет и петте мъже и жени, които наблюдаваха банкоматите в Кинг Каунти. Малкият единадесетчленен отряд на Болд наблюдаваше банкоматите в търговската част на града, а специалните агенти на ФБР и служителите под прикритие от Кинг Каунти бяха разположени в по-отдалечените и глухи райони, включващи Къркланд-Белвю и Сийтаг-Рентън.

Тед Пърч си бъбреше с Лусил Жилар, която следеше компютърния терминал, осигуряващ й личен контрол върху всички банкомати на „Пак-Уест“. Освен това имаше постоянен достъп до баланса по сметката на изнудвача. Така можеха да са сигурни, че ще засекат всяка извършена операция, дори и ако тя остане нерегистрирана от софтуера, който използваха.

Повече от хиляда и седемстотин банкомата, включени в системата „NetLinQ“, вече се контролираха от софтуерния капан на времето. През последните четиридесет и осем часа системата не беше отказала нито веднъж. Официалната версия за пред обществеността бе, че удължаването времетраенето на финансовите операции се дължи на извършван в момента ремонт и поддръжка на системата.

Електронната карта бе цялата изпъстрена с разноцветни точици: червените се използваха за автомати, които не се намират под пряко наблюдение. Такива имаше стотици. Зелените, значително по-малко на брой, сочеха банкоматите, поставени под контрол. За всяка финансова операция до този момент изнудвачът бе използвал различни банкомати и те бяха обозначени с кехлибареножълти точки.

Болд си даваше сметка, че използваните технологии са забележителни в техническо отношение, но тази мисъл не му вдъхваше кой знае какъв оптимизъм. По другите два големи екрана, част от постоянно действащия команден център на разпределителната станция, непрекъснато премигваха оранжеви и зелени линии, указващи паричния трафик по банкоматите. Тези контролни линии се стрелкаха по картата като стрели, стигаха до различни центрове, които обозначаваха банковите клонове, променяха цвета си и продължаваха движението си. Шестима служители на „NetLinQ“ наблюдаваха тези екрани, макар че те по принцип не се радваха на вниманието на гостите от полицията.

— Готов ли си, Били? — попита Лок след няколко минути на относителна тишина.

Били се премести заедно със стола си пред един компютърен терминал, поставен централно спрямо всички карти. Нагласи внимателно слушалката си и я пробва два пъти. Написа нещо на клавиатурата, за да провери монитора и картите, а после заговори с тих, даже монотонен глас: