Ридли Пиърсън - Без свидетели

Лофгрийн се обади:

— Хората от новинарския екип опропастиха всяка възможност да попаднем на някакви отпечатъци, но въпреки всичко ще опитаме.

Общите черти между убийствата, извършени в трите къщи от известно време насам, не убягнаха на репортерите и те започнаха да задават въпроси за евентуален сериен убиец. Все още гадаеха, но бяха доста близо до истината.

Болд имаше нужда да остане сам. Прекоси кухнята и влезе в малка дневна. Срещу канапето имаше телевизор, библиотеката бе претъпкана с книги с меки корици. Фамилното име на мъртвите бе Кроули, а кварталът, в който живееха, къщата и обзавеждането ги поставяха в графата на хора с шестцифрени доходи. Още една къща, в която Лиз би искала да живее. А Болд не можеше да се отърси от мисълта за майката и дъщерята, които лежаха прегърнати под масата в напразен опит да се защитят от страховете и болката преди смъртта… И изпитваше огромно облекчение, че това не са Лиз и Майлс.

Стръмно стълбище от кленово дърво отвеждаше на втория етаж. Болд се изкачи на горната площадка и тогава чу звука. Тръгна предпазливо нататък, защото нямаше представа какво да очаква. С всяка измината стъпка плачът ставаше по-силен и по-жалостив. Още преди да отвори вратата. Болд разбра, че в къщата има куче. Завари едно коли да вие жално в стаята на родителите. Лежеше в долния край на леглото и притиснало глава към пода, гледаше Болд с тъжните си очи, в които прозираше самота и недоумение. Болд изведнъж си даде сметка, че това куче е единственият свидетел на случилото се. Бе изгубило цялото си семейство само за една вечер.

Болд коленичи и го погали, опитвайки се да се пребори с яростта, надигнала се в душата му.

Доктор Ричард Клемънтс бе окупирал кабинета на Шосвиц. Присъстваха Дафи Матюс, Болд и лейтенантът. Клемънтс се обърна към Болд.

— Вие насочвате вниманието и усилията си към онези фермери, собственици на търговски камиони, така ли?

— Да.

— Подобен подход е неправилен.

— Изтеглихме всички дини от пазара…

— Дини! Глупости! Той вече не държи да бъде оригинален. Трагедията наближава развръзката си. Той се опитва да ви заблуди, сержант! А вие не бива да допускате това. Запознах се с доказателствата, които сте събрал до този момент — боята, цветовете, уликите. Придържайте се към тях. Динята е само уловка, предназначена да ви отклони от пътя. Нека не забравяме, че той е лисицата, а вие сте хрътката. Не бива да забравяме, че лисицата може да отърве кожата само ако се опита да надхитри преследвачите си, защото просто няма никакъв шанс да ги надбяга.

Шосвиц шумно въздъхна. Очевидно започваше да губи търпение. От нервното напрежение раменете и очите му леко потрепваха и той напомняше на марионетка с оплетени конци. Болд се боеше, че лейтенантът може да каже нещо, с което да засегне доктора. И понеже самият той високо ценеше помощта и познанията на Клемънтс, побърза да заговори, за да предотврати всяка възможност за конфронтация между тях двамата.

— Но той би могъл да убие стотици хора с натровена селскостопанска продукция.

— Той не иска да убива стотици. Какво точно каза по телефона? — Клемънтс се обърна към Дафи.

— Че Оуен е убил хората, които е обичал.

— Той иска да убие Адлър. Според моята диагноза шизофренията му бързо прогресира и е достигнала до етап, в който първоначалните импулси, подтикнали го да замисли този грандиозен план, са победени от желанието за мъст, което представлява далеч по-силен мотив. Колфийлд е убеден, че Оуен Адлър му дължи няколко много дълги години от живота му. Колко от вас са прочели това? — Той размаха някакви листи във въздуха, но никой не можа да види какво пише на тях. Клемънтс побърза да обясни. — Това е опит на Колфийлд да докаже невинността си няколко години след процеса. Много внимателно обмислено, въздействащо и убедително творение. Аз поне му вярвам. Той твърди, че е станал жертва на предварително подготвен заговор и че наркотиците не били негови. Подкрепя това си твърдение с направените кръвни тестове, при нито един от които не се откриват следи от кокаин в кръвта му. След това използва в своя защита заключението на полицейската лаборатория, според което в дома и в колата му не са били намерени никакви следи от наркотика. Колфийлд пише тази изумителна молба за преразглеждане на присъдата му по време на третата му година в затвора, но поради щатските закони за минималните присъди, не успял да се пребори за нов процес, нито пък бил освободен условно. Смятам, че под влиянието на тази очевидна несправедливост нещо в душата му се е пречупило. Неговата по-рационална половина го е съветвала да уважава системата; наранената му половина обаче се вдигнала на бунт, отказвайки каквото и да било сътрудничество със същите онези сили, довели живота му до пълен провал. Това, което се опитвам да ви кажа, е, че в момента тази втора половина изцяло контролира живота му. Въпреки това обаче този човек притежава изобретателен, рационален и високоинтелигентен ум, който прекрасно си дава сметка за немалките възможности и способности на противниците си. Историята вече се разгласи по новините. Той съзнава, че времето му изтича. Разбира срещу какво е изправен и, независимо от подсъзнателните му импулси, този човек не изпитва особено желание да се превърне в мъченик, като се остави да го хванем.