Ридли Пиърсън - Без свидетели

Дафи, придружена от Бетълс, влезе през входната врата на къщата си и, следвайки предварителната уговорка, продължи започнатия още отвън оживен разговор за цените на имотите. Дафи се явяваше продавач, а Лаура — агент на недвижима собственост. Обиколиха внимателно цялата къща без да пропуснат нито една стая. Бетълс през цялото време си водеше бележки — очевидно бе от най-старателните агенти.

Когато двете се върнаха на паркинга, където ги очакваше Болд, тя заяви:

— Домът ти представлява едно наколно звукозаписно студио. Извинявай, Дафи. — Погледна записките си и ги информира: — Микрофони има в кухнята, в дневната, антрето, спалнята, до задната врата, на верандата и в телефонните апарати. — Поколеба се за миг. Очевидно изпитваше неудобство. — Оптичните камери са монтирани в банята, дневната и спалнята.

Дафи се свлече на чакъла.

Болд се опита да я вдигне, но тя го отблъсна.

Бетълс продължи:

— Използвани са най-съвременни модификации — инфрачервени сензори с възможност за нощно виждане.

— Всичко — обобщи Дафи. Вдигна поглед към Болд. Никога не бе виждал такъв израз в очите й.

— Мисля, че ще трябва да ги оставим по местата им — рече той.

Дафи рязко се изправи и започна да го удря ожесточено. Опита се да я възпре, но тя му причиняваше болка. Лаура Бетълс излезе от колата, а Дафи се завъртя, изрита вратата на колата, а след това заби коляно в слабините на Болд и го повали на земята. Той я чу да казва:

— О, боже!

В следващия миг Дафи побягна, без да се обърне назад.

Лаура Бетълс му помогна да се изправи. Тя като че ли се притесняваше повече заради огънатата врата на колата си, отколкото заради състоянието на Болд. Почти цял час обикаляха с колата из квартала. На два пъти провериха дали Дафи не се е върнала в дома си.

— Аз ще остана да наблюдавам — предложи Бетълс.

Болд се отправи към „NetLinQ“, където щеше да прекара и тази нощ. Но този път имаше цяла армия на свое разположение.

Още една нощ, прекарана в „NetLinQ“, не им донесе очаквания успех. Този път главните проблеми се оказаха технически. Прекалено много хора се включиха едновременно в екипа за наблюдение и разполагането им из града се оказа истински технически кошмар. В резултат на което Болд видя как техниците опъват жици и инсталират съвременни радиопредаватели, а изнудвачът успя отново да се изплъзне с две хиляди и четиристотин долара в брой.

Потиснат и разочарован, той си тръгна за вкъщи в два часа сутринта. По пътя обаче спря, събуди Лаура Бетълс, от която научи, че Дафи Матюс не е била открита.

Болд се отби най-напред в дома й.

Дафи не си беше у дома. Болд почука и на предната, и на задната врата и вече започваше да се тревожи, когато му хрумна да провери съобщенията, оставени за него. Но и там нямаше нищо. Най-накрая се сети да й позвъни по клетъчния телефон. Тя вдигна още на първото позвъняване.

— Къде си? — попита Болд.

— Стая шестстотин и четиринадесет.

— В хотел?

— Странноприемницата на пазара. Има страхотна гледка.

Гласът й звучеше ужасно.

— Дафи? Как си?

— Прекрасно.

— С някого ли си?

— Няма никой при мен в стаята, ако това те интересува.

— Събудих ли те? — По начина, по който говореше, създаваше впечатление, че е сънена и замаяна.

— Глупости!

— Искаш ли малко компания?

— Само ако можеш да ми простиш заради онова, което ти причиних.

— Приведи се в приличен вид. Идвам.

Стая шестстотин и четиринадесет се оказа апартамент с изглед към морето. Сигурно струваше триста долара на нощ. В стаята ухаеше на чай „Ърл Грей“ 17 17 Марка скъп чай. — Б.пр. . Болд на два пъти се опита да запали осветлението, но тя не му позволи.

— Не! — сърдито настоя тя и хвана ръцете му при втория опит.

Той все пак успя да я огледа на слабата светлина — изглеждаше така, сякаш бе изплакала очите си.

Без да пуска ръката му, Дафи го заведе до едно канапе, поставено пред огромния панорамен прозорец. Миг по-късно му сервира чай. Сложи една чаша и за себе си. Седна до него. Двама души в една тъмна стая, зареяли погледи през прозореца.

— Хубава гледка, а?

Болд огледа залива — лунните лъчи огряваха гладката му повърхност, нарушена само от един кораб, който чакаше да бъде разтоварен на сутринта.

— Тя пристигна преди час и половина. Поговориха известно време — всъщност той й говореше. Мисля, че беше сърдит. После я сграбчи откъм гърба. Точно там. Тя се подпря на онази маса. Виждаш ли масата? Не мисля, че й хареса много. Но не възрази, което говори красноречиво за маниера, по който той сключва сделки. Питам се колко ли му струва.