Ридли Пиърсън - Без свидетели

— Седемнадесети, обади се! — Заслуша се, отново написа нещо и пак заговори в микрофона: — Четиридесет и шести, обади се! — Отново повтори същата процедура. — Шестдесети, обади се! — Продължи така няколко минути и едва тогава кимна на Лок.

Диспечерите, помисли си Болд, са някаква друга форма на живот. Трябваха им стоманени нерви и плътни, монотонни гласове. Плащаха им, за да запазват спокойствие и в най-сложните, най-хаотичните и рисковани ситуации и да местят човешки същества и превозни средства като фигурки по шахматна дъска.

Последваха двадесет минути на мълчание, нарушавано единствено от потрепването на компютърните клавиатури. Болд беше задрямал, когато един силен глас го изтръгна от унеса му.

— Започна теглене на пари! Три секунди! Броя!

В самото начало едно такова съобщение предизвикваше у Болд вълнение и очакване, но сега детективът изпитваше единствено безсилие.

Ярка бяла светлина проблесна на дисплея, указвайки банкомата, от който се извършваше операцията. Намираше се в Ърлингтън. В горния десен ъгъл цифров дисплей отчиташе секундите, изминали от началото на банковата операция.

Били се свърза с двама от агентите и насочи единия северно от мястото на операцията, а другия изпрати направо към банкомата. Никой не беше особено изненадан, че въпросният банкомат не беше от наблюдаваните.

Жилар извика:

— Наш е!

Пърч също се разкрещя.

— Изминаха десет секунди. — Изстреля някакви инструкции към помощника си, който чукаше с бясно темпо по клавиатурата. — Двадесет секунди.

Пърч се обърна към Били:

— Къде, по дяволите, са вашите хора?

Диспечерът запази невъзмутимо мълчание.

Болд видя как помощникът на Пърч поклати глава и обяви:

— Край на операцията.

Болд се намеси:

— Имаме нужда от повече време…

Чул думите му, Били пришпори агентите. Последва водопад от спокойно произнесени инструкции. Били информира Болд:

— Наблюдателен пост номер девет вече е близо. Номер четиринадесет също.

Пърч, Жилар и Болд седяха неподвижно, насочили цялото си внимание към двамата диспечери. Никой не проговаряше. Колите препускаха с бясна скорост по улиците. А Колфийлд спокойно се отдалечаваше от банкомата.

Били най-после вдигна поглед.

— Екипът докладва, че не е установен зрителен контакт. Банкоматът е празен.

Пърч гневно стовари юмрук върху бюрото.

— Ще удължа прозореца във времето. — После додаде: — Молете се системата да издържи.

В стаята се възцари неловко, но делово мълчание. През следващите тридесет минути Болд твърде често поглеждаше часовника си и непрекъснато местеше поглед от Били към големия екран над главата му и обратно.

За хората от „NetLinQ“ това си беше поредният работен ден. Служителите наблюдаваха несекващия паричен поток — стотици операции на стойност хиляди долари минаваха през компютрите на „NetLinQ“.

В девет без пет Жилар развълнувано обяви:

— Нашият човек предприема втори опит. Ще забавя операцията с тридесет и пет секунди. Някакви възражения? — Тя разполагаше с право да осъществява независим контрол над софтуерния капан на времето за банкоматите от нейната банка.

Пърч изглеждаше като човек, който всеки момент ще получи апоплектичен удар. Видно бе, че се пита доколко е разумно да се осигури толкова дълъг прозорец във времето.

— Тридесет и пет секунди?

Болд го погледна ядосано.

— Майната му! Просто го направете! — даде съгласието си Пърч.

Болд се изправи, когато на екрана се появи уголемена карта на Ърлингтън, на която се виждаха всички улици. Малките точици изведнъж се превърнаха в големи кръгове с номера по средата. Всеки агент носеше със себе си предавател, който във всеки един момент съобщаваше точното му местоположение, което пък се отбелязваше върху електронната карта. Един син триъгълник, номериран с цифрата шест, се движеше бързо към жълтия банкомат на Седма югозападна улица. Друга синя точка, означена с номер четири, напредваше на север по Път сто шестдесет и седем, а трети агент, следвайки монотонните инструкции на Били, пътуваше на север по Шосе 405.

— Поискано е разрешение за теглене на пари от сметката.

Болд си представи Колфийлд, който стои и чака да получи парите си. Дали щеше да забележи забавянето? Дали бе чул пуснатата в обращение информация за текущия ремонт в цялата северозападна система, отговорен за забавянето на паричните операции?

— Разрешението е дадено — провикна се Пърч, който следеше монитора иззад рамото на Джими.