Винс Флин - Всичко е лично

— Познат ли ти е?

Хърли погледна снимката и излъга:

— Не бих казал.

— Това е Николай Швец. Името говори ли ти нещо?

— Звучи ми познато. Знам толкова руски имена. Все не мога да запомня кой какъв е. Все едно да помня героите от „Война и мир“.

— Аха — измърмори Кенеди, без ни най-малко да му повярва. — Познай къде е направена снимката.

Хърли погледна часовника си и отбеляза:

— Нямаме време да си играем на викторина, сладката. Давай по същество.

— В Хамбург. Посетил е една банка, която вчера е спечелила сериозни комисионни. Имаш ли представа защо един от главните помощници на Михаил Иванов ще реши да ходи в Хамбург точно в този ден?

Хърли поклати глава.

— Заплашил е президента на банката заради изчезването на някакви пари. — Кенеди се вгледа в лицето му, за да види как ще реагира. — Ако продължаваш да твърдиш, че нищо не знаеш, явно няма смисъл да ти пускам един разговор на Иванов с терорист, когото доста отдавна издирваме.

Хърли се намръщи. Не обичаше толкова нисши служители да се опитват да му измъкват информация по този начин.

— Томас ме предупреди, че няма да искаш да говориш — продължи Кенеди, — но въпреки това имам заповед да получа отговор от теб.

— Какъв отговор?

— Колко души бяха ужилени вчера освен онези, за които бяхме говорили?

— Папката беше дебела. — Той сви рамене. — Срещу някои сметки имаше имена, срещу други — само числа.

— Значи първоначалната ти оценка може би е леко занижена, а?

— Какво имаш предвид?

— Изглежда, че си настъпил интересите на някои хора в Москва, а знаеш на какво са способни, като се ядосат. Не си играй с огъня. Ако само заподозрат, че ние стоим зад това… — Тя поклати глава. — Ще си имаме сериозни неприятности.

— Е, какво? Искаш да потвърдя онова, което не искаш да чуеш, така ли?

— Искам само да знам фактите, за да кажа на Томас. Трябва да предупреди хората ни в посолствата и всеки, който има досег с Иванов, че съществува опасност от наказателни действия.

Хърли изруга, но все пак каза:

— Да, отклоних от парите на кучия син и ако имаме късмет, това ще е началото на края му.

При тези негови думи Кенеди извади малък касетофон и го постави на масата.

— Добре… Чуй тогава този разговор. Много е интересен.

Кенеди натисна копчето и от касетофона се чу пиянският глас на Михаил Иванов:

— Моят пакет… Готов ли е? Нали не си решил да преговаряш с персийците?

— Спазвам уговорката.

Тя спря записа.

— Познат ли ти е първият глас?

Хърли кимна:

— Иванов.

— Да. Ами вторият?

— Не го познавам.

— Полковник Асаф Саяд.

Хърли се впечатли.

— Какво ги е прихванало, та говорят по обикновен телефон?

— Не е по обикновен, но забрави, че съм ти го казала.

— Откъде имаш тогава този запис?

— Не мога да ти кажа.

Кенеди пак пусна записа.

— Кога да очаквам да си го вземете? Предполагам, че ще изпратите някого?

— Да… макар че се чудя дали да не дойда лично… Ти ми предложи… нали?

— Разбира се.

— Добре. Идвам след три дни. Или по-рано.

Кенеди спря записа.

— Има и още. Записи на разговори на Иванов, Саяд и други хора. Няма да е зле да ги изслушаш, но Томас не искаше да ги носиш в Бейрут.

— Разбрано. Случайно да сте записали Бадредин и Мугния?

— За съжаление не, но имаме записи на няколко други, които ще се зарадваш да чуеш. — Извади друга папка от куфарчето си и му я подаде. — Тарик ал-Исмаил.

— Музика за ушите ми. Кажи ми, че сте открили този мръсник.

— Криел се е под носа ни. На няколко километра от тук.

— Къде?

— Работи в квартирата на ООН в Женева. В Службата за координация на хуманитарната помощ, моля ти се. Отслабнал е, подстригал се е, обръснал си е брадата и е сменил очилата с лещи. Заслужава възхищение. — Тя извади една негова стара снимка от времето, когато работеше за либийското разузнаване, и една актуална. — Доста се е променил.

— Сигурна ли си, че е той?

— Деветдесет процента по снимката и деветдесет и девет от анализа на гласа му. Обадил се е да пита за изчезването на пари от сметката му. Ако не подслушвахме банките, никога нямаше да го пипнем.

Хърли се замисли за разговора им от миналата нощ и се намръщи.

— И какво? Искаш да изпратя Рап да го очисти?

— Не само аз. Исмаил е на челно място в списъка на Томас.

— Не знам, Айрини. Исмаил може да хапе. Това не ти е някой дебел трафикант на оръжие. Той е истински убиец.

— Идеалният вариант би бил да отидете и тримата, но в момента не можем да си позволим такъв лукс.