Винс Флин - Всичко е лично

Рап поклати глава и се усмихна:

— Завършил съм магистратура по изобразителни изкуства и съм бакалавър по литература.

На лицето й за момент се изписа изненада, но тя бързо се усети.

— Будалкаш ли ме?

— Да, разбира се.

— Защо? — игриво попита тя.

— Знаеш, че не мога да говоря за миналото си… освен това обичам да се шегувам с хората, които харесвам.

— Значи ме харесваш, а? — попита тя, като кимна одобрително.

Рап не можеше да си обясни защо й каза тези думи. Може би заради виното, може би заради новото му самочувствие, че прави нещо смислено, че е част от нещо важно. Той се наведе към нея и прошепна:

— Не знам как се чувстваш ти, но откакто се видяхме следобед, мисля само за теб.

Тя се усмихна и се изчерви.

— Ти си различен. Не толкова сдържан.

Рап се засмя:

— Аз съм може би най-сдържаният човек, когото си виждала. Но не и когато съм с теб. Не знам защо.

— Това хубаво ли е или лошо?

— Мисля, че е хубаво. Поне така се чувствам.

Рап се вгледа в сините й очи. Тя се усмихваше. Тъкмо щеше да излее пред нея всичките си чувства, когато Олмайер почука с ножа по чашата си и се изправи. Домакинът вдигаше тост. Рап извъртя малко стола си, за да се обърне към него, и коляното му се доближи на сантиметри до крака на Грета. Тогава тя бавно спусна лявата си ръка и я постави върху коляното му. От този момент нататък той престана да чува Олмайер. Не чу какво говори Хърли, когато и той стана, за да вдигне тост.

Сервираха основното ястие: печено говеждо с гъби, картофи, сос и зеленчуци — от ястията, които Мич най-много обичаше. Имаше само един проблем. Тъкмо бе налапал една хубава мръвка, когато Грета се наведе към него и му каза какво й е прошепнала баба й:

— Баба мисли, че си голям красавец. Каза ми, че трябва да спя с теб.

Рап щеше да го приеме, ако беше свършило дотук. Точно когато се опитваше да преглътне обаче, Грета отново се наведе и прошепна:

— Каза, че ако не я послушам, тя ще го направи.

Рап се вцепени и очите му изскочиха от орбитите. По рефлекс мускулите на врата му се свиха и изстреляха мръвката като бейзболна топка. Единственото, което спаси Ричардс да не получи парче месо в лицето, беше бързата реакция на Мич. Пристъпът на кашлица премина в гръмогласен смях, от който очите му се насълзиха. Грета го удари няколко пъти по гърба и се наложи да закрие устата си със салфетка, за да скрие смеха си от поразията, която бе причинила. Разговорите около масата секнаха и всички се втренчиха в двамата млади.

Грета спаси положението, като обясни:

— Съжалявам. Разказах му един мръсен виц.

Рап най-сетне се овладя и другите възобновиха разговорите си. Хърли го изгледа предупредително, но останалите като че ли не забелязваха флирта. След десерта Елза потупа Грета по крака и обяви, че е уморена. Всички се изправиха, докато двете жени излязат. После Олмайер предложи да отидат в библиотеката. Хърли влезе в шумоизолираната стаичка и сега дойде ред на Рап да говори с двамата чичовци. Дадоха му номер на гласова поща, на който можеше да се обади винаги, когато има нужда от помощта им. В никакъв случай не биваше да звъни на служебните им телефони, особено ако беше в беда. Той постоянно се оглеждаше с надежда Грета пак да се появи, но тя не дойде. След около час синовете на Олмайер решиха, че са постигнали достатъчен напредък и могат да продължат, когато Рап отново ги посети през някоя от следващите седмици.

Двамата си тръгнаха около десет. Рап благодари на Олмайер за интересната вечер и тръгна към стаята си с една-единствена мисъл в главата — Грета. Постоя пред вратата няколко минути, като се надяваше, че тя ще се появи. Нямаше представа къде е стаята й, но предполагаше, че гостите са в едното крило на къщата, а другото е за семейството. След още петнайсет секунди чакане, през което време се чувстваше като пълен глупак, той отвори вратата.

Съблече сакото и свали вратовръзката си, преметна ги на облегалката на стола. Пусна водата, изми си зъбите и започна да разкопчава бялата си риза. Върна се в спалнята и тъкмо се канеше да преметне ризата върху сакото и вратовръзката, когато му се стори, че чу шум откъм вратата. Застина. Дали беше Грета? След няколко секунди чу отдалечаващи се стъпки. Той отиде при вратата, ослуша се и след няколко секунди отвори и погледна в коридора. Беше празен. Рап затвори вратата и подпря главата си на нея. След около минута си каза, че се държи като глупак. Заключи и легна в голямото легло, като си мечтаеше Грета да беше до него.