Винс Флин - Всичко е лично

— Ако още веднъж ме удариш така, ще те пратя в болницата — заплаши Рап.

Дъртакът му заповяда да се върне в бараката и двамата отново стъпиха на тепиха. Този път Рап загуби по правилата. Поне така си мислеше отначало. Докато лежеше на постелката окървавен и изтощен, той си даде сметка какво всъщност е станало. Старикът не беше убеден, че ще успее да го надвие, ако се бие по правилата, затова се бе погрижил да го омаломощи. Беше го изхвърлил от леглото в четири и издевателства над него осем часа, за да изцеди силите му. При тези условия Мич нямаше шанс. Старият мръсник приемаше нещата лично, а това не се вписваше в представите на младежа за организацията, в която искаше да влезе. Всичко това започваше да му намирисва на гнило. Рап се изправи, каза на дъртака точно какво мисли за него и си тръгна.

Събра багажа си и беше вече на вратата, когато се появи психиатърът. Той се опита да го убеди да не си тръгва и когато не успя, направо започна да му се моли да остане. Рап беше непреклонен, затова Люис разкри всичките си карти. Представи се официално и призна, че Виктор наистина е бил един от инструкторите. Обясни, че лично се е противопоставил срещу инфилтрирането му сред обучаемите. Рап го попита за името на злобния дъртак, но Люис отговори:

— Ако останеш до края на обучението, ще разбереш кой е, но дотогава не мога да ти кажа.

Когато Рап се заинати, психиатърът обясни, че макар и не особено приятен за компания, старикът е един от най-способните в техния занаят. Увери го, че вече няма да има мръсни номера и отсега нататък ще се съсредоточат върху истинското обучение. Рап още се колебаеше. Той просто не виждаше как злобният дъртак би могъл да промени поведението си. Почувствал неувереността му, Люис каза:

— Ти си един от най-способните, които съм виждал. Наистина можеш да ни бъдеш полезен. Това отчасти обяснява защо той е толкова безкомпромисен към теб.

Рап най-сетне склони. Бяха останали само двамата с Фред. Пак започваха всеки ден с тренировка, но останалото време прекарваха в класната стая, в бараката, на стрелбището или на тренировъчните полигони в Ричмънд и в Атланта. Упражняваха уменията си срещу случайни мишени — нищо неподозиращи бизнесмени. Следяха ги, наблюдаваха всяко тяхно движение, дебнеха удобна възможност да ги ликвидират. Люис и старикът анализираха и критикуваха действията им.

В къщата край езерото им беше разрешено да говорят само на арабски. Усъвършенстваха бойните си умения с всяко оръжие, което човек може да си представи. Най-голямо внимание отделяха на боравенето с нож и пистолет, но учеха и как да откриват потенциално смъртоносни предмети във всяко помещение, в което влезеха. Не минаваше ден, без злобният дъртак да им напомни крайната цел на обучението им — да се превърнат в хладнокръвни убийци. Учеха физиология, за да знаят най-добрите начини да убиеш или обезвредиш човек. Станаха отлични стрелци с всякакви оръжия и с двете ръце. Усвояваха методи за измъкване и укриване, боравене с експлозиви и тънкостите на шпионажа.

В последния етап от обучението им казаха, че ако се случи нещо с тях, остават сами. Посолствата и консулствата бяха забранена територия. Американските власти не подозираха за съществуването им и със сигурност нямаше да тръгнат да ги спасяват, ако попаднат в беда. Злобният дъртак ги попита дали приемат това условие. Ако не, можеха да си тръгнат веднага, без никой да ги упреква за нищо. Почти без да се замислят, Фред и Рап заявиха, че разбират необходимостта от тази изолация. И двамата бяха в играта.

Тогава Хърли се представи официално и им каза, че вече могат да разкрият истинската си самоличност. Двамата го бяха сторили още преди няколко месеца, но сега се представиха, сякаш го правеха за първи път. След това трябваше да запомнят дълъг списък от адреси и телефонни номера в Европа и Близкия изток. Не минаваше ден, без Хърли да им напомни, че правителството на САЩ не подозира за съществуването им. Ако ги заловяха за престъпна дейност в чужда страна, никой нямаше да ги защити. Никой нямаше да изпрати спасителен отряд или да използва дипломатически канали за освобождаването им. Колкото и често да слушаше тези предупреждения, Рап не се замисляше много за тях, защото не допускаше възможността да бъде заловен.

Както бе планирано, Рап първи пристигна в бившата столица на Византийската империя. Имаше дълъг списък със заповеди и една от тях беше да стои далеч от тайната квартира, докато не се стъмни. През февруари температурата бе десетина градуса. Рап взе трамвая за квартал „Бейоглу“, влезе в една обществена тоалетна, извади няколко предмета от куфара си и го занесе на багаж. Тръгна да обиколи района, чието разположение беше запаметил от картата. Страшно се впечатли от размерите на града, а също от богатата му история. Беше ходил вече в Лондон и Париж, но Истанбул по нищо не им отстъпваше. Двата големи европейски града бяха добре познати в западния свят, но столицата на Турция като че ли беше позабравена от европейците и американците.