Радих се престори, че не е чул последното, и продължи да нарежда:
— Той е изключително ценен. Каза ни, че фирмата му е обещала да плати голяма сума, ако го освободим.
— Не и ако е американски агент. — Саяд тъжно поклати глава и почеса черната си брада. — Както много добре знаем, американците не преговарят за заложници. Особено ако са от ЦРУ. — Посочи тавана и добави: — По-вероятно е да го проследят и да ни пуснат някоя бомба.
Другите мъже се спогледаха тревожно.
— Ами другият американец? — попита Бадредин, като се обърна към водача на „Фатах“. — Онзи, когото отвлече пред хотела му. Той призна ли, че е агент?
— Така подозирам — отвърна Радих, доволен от смяната на темата.
— Какво правеше в Бейрут?
— Работи в една от големите им телекомуникационни компании.
Радих продължи да говори за пленника си, но Саяд не го слушаше. Агентът от ЦРУ в подземието беше потвърдил, че другият американец наистина е бизнесмен. Саяд обаче нямаше намерение да помага на глупака от „Фатах“. Можеше да бъде сигурен само след като прекара месеци в разпити на двамата мъже. Саяд погледна Мугния и каза:
— Сред тези американци има много способни лъжци. Необходима е умела ръка да изтръгне истината.
Мугния кимна и за първи път заговори:
— Това съвпадение не ми харесва. Трябва да предадем пленника на Саяд. Той ще разнищи всичко.
Саяд изпита тайно задоволство. Мугния имаше славата на човек, който убива всеки, дръзнал да му противоречи. Радих нямаше да посмее да не му се подчини.
— Всичко това е много обезпокоително — промърмори иранецът.
Саяд не можеше да понася този тип. Той бе самопровъзгласил се интелектуалец, участвал в кликата, която беше свалила шаха и довела ислямската революция в Иран.
— Връщането на американците не е добър знак — отбеляза Джалил, като поглади долната си устна с показалец. — Нищо хубаво няма да излезе от това, че се бъркат в работите ни.
— Аз ще разбера какво са намислили — уверено заяви Саяд.
Тримата мъже се спогледаха, без да обръщат внимание на Радих, който с всяка секунда изглеждаше все по-нервен. Бадредин заговори от името на цялата групичка, като се обърна към палестинеца:
— Моля те, предай заложника на Саяд възможно най-скоро.
— Това означава още тази вечер — добави Саяд, за да не даде на негодника възможност да шикалкави.
— Това е невъзможно — възкликна Радих, сякаш го караха да лети до луната. — Този човек е прекалено ценен. Аз съм напълно способен да разкрия истинската му самоличност. — Махна с ръка. — До няколко дни ще ви представя пълен доклад.
— Не става — настоя Саяд. — Искам го довечера.
— Няма да ти го дам. Той е мой пленник.
Мугния се наведе напред и се втренчи в палестинеца. В стаята като че ли изведнъж стана по-студено.
— Не си спомням да си ми искал разрешение за провеждането на тази операция — отбеляза той.
— Ами ти кога си ми искал разрешение за твоите операции?
— Аз нямам нужда от твоето разрешение — с леден глас изсъска Мугния.
— Не е честно.
— Ти си поканен на тези срещи само от уважение. Нищо повече.
— Всички вие постоянно вземате заложници и натрупахте тлъсти печалби, докато над моя народ се сипеха бомби, но аз нищо не съм ви казал. Сега искам само да ми позволите да взема своя дял от плячката. Не ме допускате като партньор в никое от начинанията си, затова се налага сам да взема онова, което ми се полага по право. Винаги съм ви бил верен, а ето как се отнасяте към мен.
Мугния безсилно разпери ръце. Погледна Бадредин и Джалил:
— Вразумете го, преди да съм го застрелял.
Саяд не издаваше чувствата си, но всяка минута от този разговор го забавляваше.
Бадредин въздъхна дълбоко и каза:
— Това е само временна мярка. Предай пленника на Саяд. Той несъмнено е най-подходящият човек за тази работа. След като свърши, ако американецът наистина е бизнесмен, ще ти го върне и ще можеш да се пазариш за откуп. Така е справедливо.
Радих нервно се размърда на стола. Не искаше да предава пленника си, но не можеше да не се подчини на тези четирима мъже. Всеки един от тях можеше да го убие преди зората на новия ден. Той разбираше какво е замислил Саяд. Ако американецът наистина работеше в телекомуникационна компания, цената му можеше да достигне няколко милиона долара. Изпусне ли го веднъж, Радих можеше да се смята за късметлия, ако успее да прибере половината от подкупа. Все пак половин подкуп беше по-добре, отколкото да е мъртъв. Затова с голяма неохота отговори:
Читать дальше