Винс Флин - Всичко е лично

Повечето информация в папката вече бе известна на Рап, например за връзките на Шариф с „Хизбула“, но имаше и данни, че е свързан с една комунистическа групировка на име „Дев сол“. През последната година организацията бе извършила атентати срещу представителствата на петнайсет американски корпорации в Истанбул. За ударите бяха използвани все бомби армейско производство и британците твърдяха, че са били доставени от хората на Шариф. Търговецът на оръжие беше мюсюлманин и горещ привърженик на „Хизбула“, „Хамас“ и „Фатах“. Как се е свързал с банда безбожни комунисти, бе истинска загадка. Папката не съдържаше изводи в това отношение, само факти. Рап можеше само да гадае за причините. Предполагаше, че в основата стоят парите, а също старата максима „врагът на моя враг е мой приятел“.

Връзката с „Дев сол“ накара Рап да се замисли. Очевидно трагедии като „Локърби“ и гибелта на стотици невинни цивилни не бяха достатъчни, за да трогнат определени хора във властта, но когато някой смутеше дейността на няколко крупни компании, всички се вдигаха на крак. Корпорациите наливаха много пари в касичките на важни вашингтонски политици. Колкото повече разсъждаваше Рап, толкова повече осъзнаваше, че това няма значение. Беше като при връзката на Шариф с „Дев сол“. Докато той и корпорациите имаха общ враг, подробностите не бяха важни.

Прочете материалите в папката и я пъхна под дюшека. Полежа с отворени очи, мислейки за доклада. Беше на английски, но не бе писан от американец. Изборът на думи звучеше малко неестествено, а стилът — твърде официално. Рап заключи, че докладът е изработен от британците и че те дълго време са търсили решение на проблема „Шариф“. Внимателно бяха проучили всяко действие на оръжейния търговец. Ежедневието му бе описано минута по минута. В доклада не се споменаваше колко време са го наблюдавали, но изглеждаше, че е било поне няколко седмици. Рап си спомни думите на психиатъра по време на обучението му в къщата край езерото — че в живота на почти всеки човек има повторяемост. Такива зависимости личаха в почти всяка страница от досието на Шариф. Една от тях правеше особено силно впечатление. Мислите на Рап потекоха в посока, от която би трябвало да стои настрана, но не можеше да устои.

След няколко минути той нагласи алармата на ръчния си часовник, изгаси нощната лампа, погледна заредения пистолет, затвори очи и започна да се унася. Заповедите на Хърли бяха пределно ясни, но до идването му в града имаше още два дни. Рап вече започваше да си представя как ще го направи. В главата му като на филм се сменяха сцени от първото убийство, което щеше да извърши в живота си. Преди да заспи, реши на заранта да излезе и да си направи един хубав дълъг крос. И така да наруши още едно от правилата на Хърли.

Събуди се отпочинал и се зае със сутрешния си тоалет, без да се замисля много за това, което вече до голяма степен бе решил. Обръсна се, изпи чаша портокалов сок и забърка малко овесени ядки с кисело мляко в една купичка. Отново прочете материалите от папката, докато закусваше. Започна с уводната част и прегледа всичко до края, за да се увери, че не е пропуснал нещо. След втория прочит убеждението му, че докладът е написан от британците, се затвърди, а това водеше след себе си един очевиден въпрос. Защо бяха решили да не предприемат нищо? По-лесно би било да си свършат работата сами, а не да търсят услугите на Хърли и ЦРУ.

Рап от доста време се опитваше да разбере организационната структура на отряда, използващ за главна квартира къщата на брега на езерото Ана. В операцията сигурно участваха повече хора от шепата агенти, които познаваше. След като той им доказа, че е достоен да се присъедини към тях, булото на тайнствеността се беше повдигнало. Началничката му се представи, макар че нямаше гаранция, че това е истинското й име. Айрини Кенеди единствена от всички в групичката работеше в Ленгли. Според нея всички останали бяха странични изпълнители. Рап й зададе очевидния въпрос:

— А какъв съм аз?

Кенеди отговори след кратко замисляне:

— Има ли значение?

— Може би.

— Официално ти не си служител на ЦРУ.

— Да, но работя за теб.

— Точно така. Най-важното е да няма никакви веществени доказателства, че работиш за федералните власти.

Рап внимателно обмисли това, преди да изрече:

— Значи съм наемник, така ли?

Тя присви очи — признак, че това понятие не й харесва много. Той я изненада още повече със следващия си въпрос: