Винс Флин - Всичко е лично

— Или наемен убиец?

Тя се намръщи:

— Не.

— Доколкото мога да преценя, от идването си тук досега съм изстрелял около двайсет хиляди куршума.

— Да, и сега си отличен стрелец.

— Какъв е смисълът на това обучение? Да продължавам да стрелям по картонени мишени… или да пръскам главите на истински хора?

— Знаеш отговора.

Наистина беше така.

— Спомняш ли си първата ни среща? — попита Рап.

Тя кимна.

— Ти ми каза, че някои хора във Вашингтон смятат, че е време да възприемем по-агресивен подход срещу терористите.

— Да.

— Само че нямат смелостта да го кажат публично.

— Би било глупост, ако го направят. Живеем в цивилизовано общество. Ако кажат такова нещо, тутакси ще изхвърчат от постовете си.

— Едно цивилизовано общество никога не би тръгнало да обучава наемни убийци, дори да е заплашена националната сигурност, така ли?

— Освен във война, но дори тогава би било трудно.

Рап се замисли за момент, сетне каза:

— За мен думата няма значение. Частен изпълнител, наемник, оперативен работник… — поклати глава — … убиец. Целта е да отида на място, да открия врага и да му пръсна мозъка. Така ли е?

— Звучи доста точно. Да, така е.

— В такъв случай съм наемен убиец.

— Още не — поправи го тя, като се усмихна. — Все още не си убил никого.

Рап се погледна в огледалото и се запита доколко познава сам себе си. От стъклото го гледаше младото, невинно лице на спортист от студентския шампионат. Външният му вид по никакъв начин не издаваше отмъстителните мисли, които изпълваха главата му. Вътрешно той се чувстваше много по-стар. Изстрадал, изпълнен с горчивина мъж, обучен да убива. Отново си спомни разговора си с Кенеди за същността на професията му. Той беше готов. Гореше от нетърпение да започне, но не на всяка цена. Подхождаше към това начинание с по-голяма последователност, отколкото към каквото и да било друго в живота си. Отново се запита дали е разумно да продължава с плана си. И отговорът бе непоколебим — да.

Рап прибра пистолета със заглушител в раменния си кобур и облече отгоре тънко горнище на анцуг на сини и сребристи шарки. Пъхна комплект за следене в една чантичка и я препаса на кръста си. Нахлупи си тъмносиня спортна шапка с емблема на „Найк“ и се огледа във високото огледало от вътрешната страна на вратата на гардероба. Под дясната му ръка се виждаше лека издутина. Като последна мярка той взе бяла кърпа от банята и я преметна през врата си. Пъхна краищата в горнището на анцуга, закопча го и пак застана пред огледалото. Издутината вече не личеше. Рап смъкна ципа, обърна се странично и пъхна лявата си ръка в якето. Хвана пистолета и се опита да го насочи. Заглушителят изду дрехата. Той отново пробва, като частично издърпа оръжието, но без да го изважда от якето. Установи, че става най-добре, ако вдигне дясната си ръка, сякаш си гледа часовника. Повтори това движение още петдесетина пъти, докато свикна да го прави лесно. Накрая огледа улицата през прозореца и излезе, като заключи след себе си. Реши да пропусне разгрявката преди кроса. Не искаше някой съсед да го види.

Когато е възможно, най-качественото разузнаване се извършва пеша. Сателитните снимки не дават представа за миризмите и звуците в един квартал, нито разкриват кой стои зад стъклата на прозорците и под навесите пред сградите. С автомобил също не е зле, но колите се движат със сравнително висока скорост и ти дават само няколко секунди за оглеждане на определен участък от района. Те често са единственият възможен начин, но в тази ситуация най-добра работа щеше да свърши една разходка из квартала. Или в случая с Рап — бърз крос.

Той тръгна с леко подтичване. От материалите в папката знаеше, че на една пресечка от апартамента на Шариф има градинка. Миналата вечер бе открил нисък зид, който осигуряваше сравнително добро прикритие, откъдето да следи сградата на субекта, без да привлече излишно внимание. До градинката имаше около два километра. След километър и половина Рап спря до уличен телефон и с кокалчето на показалеца си набра номера на една чужда СИМ-карта. Когато чу сигнала за набиране, въведе кода за автоматизираните услуги. Пет секунди по-късно се чу предварително записан поздрав. След сигнала Рап остави кодирано съобщение на арабски, с което уведомяваше Хърли, че подготовката върви по план. Засега това беше истина, но скоро нещата щяха да се променят.

Рап внимателно остави слушалката и продължи към градинката. Обиколи два пъти и не видя признаци, че някой наблюдава мястото. Имаше портиери, които метяха пред сградите, няколко души, излезли за сутрешна гимнастика и разхождащи кучета, но никаква полиция. Рап влезе в градинката в седем и четирийсет и една и застана до стената. Започна да разтяга прасците си; първо десния за трийсет секунди, после левия. Беше се настанил така, че да има пряка видимост към входа на Шариф. Нямаше вятър и температурата беше петнайсетина градуса. Според британците Шариф живееше в един от двата апартамента на петия етаж. Жилището беше огромно — около четиристотин квадратни метра. Освен него там живееха майка му, жена му и една от дъщерите му.