Винс Флин - В името на честта

— Колко сериозна?

— Не бях виждал такава. Пасивни устройства. Нали помниш как са ни учили винаги да дърпаме завесите срещу лазери, които улавят вибрациите на стъклото?

— Да.

— Е, при тази техника това не важи. Маркъс знаеше за нея. Каза, че била от последните разработки на Учените.

Коулман имаше предвид хората от Научно-техническия отдел в Ленгли. Те бяха експерти по специални разузнавателни средства и поддържаха тесни връзки с охраната на ЦРУ, което означаваше, че Джонсън е бил запознат с работата им. Въпреки това Рап попита:

— Ако е последен вик на техниката, а Джонсън вече не работи в Ленгли, откъде, по дяволите, я е взел?

— Този въпрос искам да зададеш на Айрини.

— Мислиш ли, че знае?

— Нямам представа. Това е в твоята област, не в моята, но ако бях на твое място, щях да взема телефона и да й се обадя.

— По-късно. — Рап излезе на магистралата. Съмняваше се Айрини да знае нещо за Джонсън, но все пак щеше да провери. — Какво друго?

— Това чудо беше свързано с оптичен кабел. Предавало е в реално време. Според Маркъс записът се обработва с програма, почиства се от шума и се подготвя във вид, удобен за слушане, за по-малко от минута.

— Може ли да проследи връзката?

— Сега работи по това, но дава шанс петдесет на петдесет в най-добрия случай.

— Значи нямаме доказателства, освен ако не хванем някого, когато дойде да прибере апаратурата.

Коулман се замисли, преди да отговори:

— Ако кажем на федералните, можем да започнем да разпитваме заподозрени и да видим кой ще каже най-опашатата лъжа. Можем дори да попритиснем Учените, да разберем кой е дал апаратурата на Джонсън. Обаче…

Той замълча. Идеята не му харесваше.

— Не можем да извикаме федералните, защото няма как да обясним откъде знаем за съществуването на това чудо.

— Точно така.

— Освен това — продължи Рап, като погледна страничното огледало и смени лентата — не държа да развявам мръсното бельо на ЦРУ пред някой настървен федерален прокурор.

— Очаквах, че ще кажеш така.

— Защо тогава отиваме в центъра?

— Защото Джонсън е там.

Рап погледна Коулман с крайчеца на окото си:

— Защо ми е да го виждам точно сега?

— Защото работи с хора, които никак няма да ти харесат.

— Кои?

— Руснаци. Много руснаци.

— За тях ли работи? — изненада се Рап.

— Нямам доказателства за пред съда, поне засега, но това не са хора, които си пият бирата с дебели, позастарели бивши агенти на ЦРУ само защото са им симпатични.

— Какви са тия руснаци?

— Много богати.

— Мамка му — изръмжа Рап. — Най-лошата компания. Бивши кадри на КГБ?

Коулман сви рамене:

— Някои може би, но главният шеф е твърде млад. Трийсет и шест годишен вундеркинд. Пьотър Сидоров, ако си чувал.

— Името ми е познато.

— Защитил е докторантура по физика в Кеймбридж.

— С какво се занимава?

— Управлява хеджфонд. За последните две години е натрупал милиарди. Чрез спекула с цените на търговски стоки, ако вярваме на злите езици.

— Руснак, управляващ хеджфонд, спекулира с цените на търговски стоки — измърмори Рап с престорена изненада. — Какъв феномен.

— Да… но знаеш какво прави завистта. Особено сред тези нови емигранти от Русия. Навсякъде се говори, че има връзки с Федералната служба за сигурност или с мафията.

— Или с двете едновременно.

— Да. Да не забравяме и негодниците, които сами пускат слухове, че имат такива връзки, за да играят тежкари.

Рап познаваше и двата типа новобогаташи. По очевидни причини предпочиташе играчите.

— Добре. От кои е нашият човек?

— Не знам. Не съм специалист в тази област. Нямам контакт с тези среди.

— Е, аз имам. И случайно познавам един човек, който може би е най-големият специалист на тази тема.

— Айрини?

— Да. Но мисля, че знам отговора и без да я питам.

— Как?

— Ако съм научил нещо за руснаците през всичките тези години, то е, че за тях правилата и законите са само досадни пречки. Да наемат човек като Макс Джонсън да им върши черната работа, е все едно да наемат счетоводител да им скрие данъците.

— Как това ти помага да разбереш с кого си имаме работа?

— Ако бяха от руската мафия, щяха да се опитат да наемат човек като мен и теб. Освен това няма сведения, че действат във Вашингтон. Лос Анджелис, Чикаго… повечето големи градове по източното крайбрежие и няколко в северните щати, но не и столицата. Айрини казва, че Путин не иска да се бъркат на техните разузнавачи.

— И какво… мислиш, че е обикновен промишлен шпионаж?