Винс Флин - В името на честта

Огдън подаде на Лонсдейл чаша шардоне и отбеляза с пресипналия си глас:

— Хари ми каза, че си малко разстроена.

Лонсдейл взе чашата.

— Всички сме малко разстроени… нали?

Бъртън и Прингъл бяха подготвили масата за игра на трийсет и едно. Бъртън започна да раздава картите.

— Спя максимум по час-два — каза тя. — Събуждам се посред нощ и имам чувството, че се задушавам. Сякаш някой ме е стиснал за гърлото.

— Аз също — добави Прингъл, като вдигна картите си. — Постоянно си мисля… какво са преживели? Как са се чувствали? Да бъдеш погребан под останките и бавно да се задушиш, или по-лошо, да изгориш жив?

— И аз си мислех същото.

— На обяд имах среща с Грег Гивънс от клуб „Сиера“ — продължи Прингъл. — В последния момент я отмених. В неделя дойде с цялото си семейство да ми благодари. Всички много плакахме.

Огдън хвърли на колежката си свиреп поглед и кимна към Лонсдейл. Прингъл, която често говореше, без да мисли, осъзна как са прозвучали думите й. Докато тя бе спасила един човек, отменяйки обяда, Лонсдейл не беше отишла на своята среща, а бе изпратила началника на екипа си, осъждайки го на смърт.

— О, Барб, извинявай. Говоря, без да мисля.

Лонсдейл кимна, отпи голяма глътка шардоне и тогава изгуби самообладание. Разплака се неутешимо. Разтревожена да не разплиска вино по килима, Огдън взе чашата от ръката й, заведе я до близкия диван и й помогна да седне. Другите две оставиха картите и всички се скупчиха около разстроената си приятелка. След няколко минути Лонсдейл успя да овладее дишането си и промълви:

— Толкова виновна се чувствам.

— Нямаш никаква вина — опита се да я успокои Огдън. — Такава ти е била съдбата. Писано било да оцелееш. Ти си човек, който винаги оцелява.

Лонсдейл изхлипа:

— Да, и като всеки оцелял изпитвам чувство за вина. Аз изпратих Ралф на смърт. Той беше най-добрият ми приятел и се опитваше…

Не успя да довърши изречението и пак захлипа.

Огдън я потупа по гърба малко грубовато. Направи гримаса, сякаш беше вкусила нещо гадно.

— Това са глупости. Ралф най-малко от всички би искал да се разстройваш за това.

— Ралф се опита да ме предупреди — продължи Лонсдейл през сълзи. — Мислеше, че е глупаво да преча по този начин на ЦРУ и на Рап. Опитваше се да ми покаже кой е истинският враг.

Огдън се намръщи:

— Ралф беше благороден човек, но… ако мога така да се изразя, моралните му убеждения не бяха много адекватни.

— Напротив. Прав беше — настоя Лонсдейл.

— Не съм много сигурна — отбеляза Огдън, като отстъпи няколко крачки назад и постави ръце на широката си талия. — Ще ви кажа нещо, но искам да си остане между нас. Разбрано? — След като трите й приятелки кимнаха, тя продължи: — Цялата тази работа ми се струва съмнителна. Времето… всичко. Ти имаше среща за обяд, Барбара. Ейми също. Двамата най-големи врагове на ЦРУ в Сената. Броени минути след взривовете Мич Рап и онзи Неш „случайно“ залавят някакъв арабин с коефициент на интелигентност колкото на домашно куче и започват да го бият, за да изтръгнат самопризнания. — Огдън поклати енергично глава. — Няма да се хвана на това.

— Какво намекваш, Каръл? — попита Прингъл.

— Намеквам, че тук има нещо гнило. Не бих се изненадала, ако тази коварна кучка Кенеди и нейните наемници стоят зад всичко.

— Сигурно се шегуваш! — възкликна Лонсдейл. — Аз бях там. Бях в Националния антитерористичен център, когато го нападнаха. Терористите стреляха по Неш и Рап.

— И никой от двамата не е получил дори драскотина. После са изхвърлили труповете през прозореца, а те, много удобно, са станали на каша, след като натъпканите им с експлозив жилетки са се взривили. Съвпаденията станаха твърде много.

Бъртън, която седеше срещу Лонсдейл, погледна Огдън и се намръщи:

— Пак ли си се ровила в онези побъркани шпионски сайтове в интернет?

— Не — тросна се приятелката й. — Още не съм разкрила цялата схема. Много е заплетено, но ви предупреждавам — посочи трите жени една след друга. — Не се хващайте в този капан и не забравяйте вината на ЦРУ. Тези хора са отговорни за смъртта на приятелите ни миналата седмица. Трябва да ги накараме да си платят.

С това приказките за конспирация свършиха. Изпиха се още три бутилки вино и Бъртън настоя да почетат паметта на загиналите. Прингъл накара всички да обещаят, че няма да говорят нищо лошо за покойните си колеги и приятели. Огдън наруши правилото два пъти, но другите винаги я сгълчаваха шумно, а Лонсдейл получи само още един тежък пристъп на истерия и няколко по-леки.