Винс Флин - В името на честта

— Не. Искам да спася живота ти. Мисля, че си добър човек. Освен това имаме нужда от теб. Моля те, помогни ни.

Хаким се замисли. След малко отговори:

— Отдясно в задния багажник има една черна раница. Донеси ми я.

Ахмед излезе и след малко се върна с раницата. Карим се качи в караваната и застана зад Ахмед, като още държеше пистолета. На Хаким му хрумна, че сигурно го следи да не извади оръжие от раницата. Отвори един цип и извади малко джипиес устройство. Включи го и погледна Карим с притвореното си око:

— Трябваше само да ме помолиш. Имам резерви от почти всичко.

Хаким вдигна малкия уред с натъртените си и ожулени ръце, чакайки да засече най-близкия сателит или предавателна антена на мобилните оператори. След четирийсет секунди вече имаше информацията, която му трябваше. Идеше му да се изсмее, но още помнеше болката от предишния опит и запази сериозно изражение. Погледна Карим и обяви:

— Браво. Намираме се в Мексико!

Карим се намръщи:

— Не е възможно.

— Мексико, Мисури. — На Хаким му идеше да добави „глупако“, но знаеше, че само ще си изпроси още един пердах, а може би дори куршума. — Градче на запад от Сейнт Луис.

— Знаех, че сме близо до Сейнт Луис.

Хаким не му повярва. Погледна Ахмед и каза:

— В раницата имам лаптоп. Би ли ми го подал. — След като получи компютъра, добави: — В страничния джоб има малко флаш-устройство с надпис „Веризън“. Дай ми го.

Хаким включи компютъра и докато чакаше Ахмед да намери Ю Ес Би модема, попита Карим:

— Имаш ли представа откъде сте минали?

— Не точно.

— Не искам точно. Искам в общи линии.

— По едно време бяхме в Илинойс.

— Няколко пъти — добави Ахмед, докато ровеше в джобовете на раницата. Извади нещо. — Това ли е?

— Да. — Хаким включи модема. — Защо не минахте по маршрута, който бях начертал?

Карим погледна часовника си и отговори:

— Не исках да се набиваме на очи. Затова избягвах главните шосета.

Този човек беше твърдоглав идиот.

— И така се загубихте. Не ти ли хрумна, че по главните пътища минават повече коли? Така човек по-лесно остава незабелязан.

— Да, и има повече полиция — надуто отбеляза Карим. — Затова се загубихме. Исках да избегнем Сейнт Луис. Прекалено много полиция, а имаше и някакъв ремонт.

— Тръгнали сте от фермата преди повече от осем часа. Ако бяхте следвали плана ми, вече да сме в Оклахома или на път за Хюстън. Сега едва сме влезли в съседния щат.

— Няма проблем — небрежно заяви Карим.

— Преди три минути не знаеше къде се намираме.

— Знаех, че сме около Сейнт Луис.

Празни приказки. Хаким погледна екрана на лаптопа и видя, че вече имат връзка. Отвори картите на „Гугъл“ и щракна по средата на Америка. Уголеми района около Сейнт Луис. Прецени на око разстоянието между фермата в Айова и Мексико, Мисури.

— Изминали сте около двеста километра за осем часа.

— Добро разстояние.

Хаким осъзна, че глупакът си въобразява, че се намират в планинските райони на Афганистан, където, ако изминеш трийсет километра за един ден, се смята за голям успех.

— Ако ми беше имал доверие, за това време щяхме да сме минали повече от седемстотин километра.

— Няма значение. В безопасност сме и знаем къде се намираме.

— Нямало значение ли? Трима араби насред Америка. В град като Мексико сигурно деветдесет процента от населението са бели. Останалите са латиноамериканци, черни и азиатци. Хората сигурно не са виждали жив арабин.

— Голяма работа. Никой няма да ни търси в тази част на страната.

— Ами когато намерят ловците, които уби в къщата?

— Дотогава ще минат дни — уверено заяви Карим. — Ако изобщо ги намерят.

— Мога да се обзаложа, че вече са ги открили.

Карим поклати глава:

— Невъзможно. Справяме се отлично. Трябва само да изчакаме да се стъмни и да заредим. С твоето устройство вече няма опасност да се загубим.

— Да чакаме да се стъмни?

— Имаме само пари в брой, затова ще се наложи да плащаме на ръка. Така ще видят лицата ни.

Този човек беше пълен кретен. Хаким отново поиска раницата от Ахмед. Бръкна в страничния джоб и извади портфейл. Вътре имаше шофьорска книжка с тексаска регистрация, пари и още няколко неща. Извади и една кредитна карта.

— Сега можем да заредим.

— Откъде я намери? — подигравателно попита Карим. — Как да съм сигурен, че е безопасно да я пробваме.

Без да отговори, Хаким натисна няколко клавиша. След малко на екрана се отвори местният вестник на Айова Сити. Това беше най-близкият град до фермата. Онова, което търсеше, се намираше на заглавната страница.