Винс Флин - В името на честта

Мик Рийвърс беше едночленният ударен отряд на Коулман. Имаше телосложение на бик и доста по-лош характер.

— Няма проблем — отговори Рап.

Слезе и отвори багажника, докато Коулман даваше нареждания на хората си. Въведе два трицифрени кода на ключалката на голям черен правоъгълен куфар и го отвори. Вътре куфарът беше запълнен с голямо сиво парче пенопласт. В него бяха изрязани дупки с формата на различни оръжия. Рап вече носеше 9-милиметровия си пистолет „Глок“ на хълбока. Оръжието почти винаги бе заредено с ултрабързи куршуми с кух връх. Рап извади портфейла си от джоба на панталона и го прибра в куфара. Взе по-късия от двата заглушителя и го постави на мястото на портфейла.

Той не ходеше никъде невъоръжен и имаше всичката необходима документация, за да внесе пистолет където си поиска, но въпреки това стрелбата в района на столицата винаги водеше до куп неприятности. Властите във Вашингтон бяха изключително чувствителни към използването на оръжие, със или без официално разрешение. Рап погледна към вратата и тълпата отпред. Нямаше да влезе там без оръжие, но положението трябваше да стане много напечено, за да го използва. Пистолетът беше само за самоотбрана. Огледа съдържанието на куфара, опитвайки се да избере нещо по-малко смъртоносно. Имаше сълзотворен спрей, но не обичаше да го използва, особено на такова оживено място. Ако изпръскаш прекалено голямо количество, вентилацията го засмуква и разпръсква навсякъде, мястото за миг се изпълва с кашлящи и плюещи хора и за нула време довтасват екипи на бърза помощ. Такава случка би могла да привлече и някоя местна телевизионна станция.

Рап не искаше да причинява суматоха, ако можеше да я избегне. Предпочете да вземе една телескопична бойна палка. Представляваше тежка стоманена пръчка с двайсетина сантиметра дължина и пластмасова дръжка. При определено движение с китката палката се удължаваше до петдесет сантиметра. Беше коварно малко оръжие, много ефективно срещу по-едри противници с дълги ръце. Вършеше работа и когато искаш бързо да си разчистиш път в гъста тълпа. Достатъчно бе да го размахаш няколко пъти и хората се разбягваха като подплашени овце.

Рап закачи палката отдясно на колана си и реши да вземе още нещо. Извади електрошоковия пистолет „Тазер X26“ и два резервни пълнителя. Оръжието приличаше на обикновен пистолет, но частите му бяха жълти. Рап прибра пълнителите в десния си джоб и пъхна тазера под колана на гърба си. Коулман дойде при него.

— Искаш ли нещо? — попита го Рап.

Коулман погледна съдържанието на куфара като дете сергия с играчки.

— Това новата ти карабина M-4 ли е?

— Да.

— Ще я взема.

— Голям шегаджия си. — Рап му подаде сълзотворния спрей. — Използвай го само в най-краен случай.

— Ясно. — Коулман закачи спрея на колана си и закопча якето си. — Добре, какъв е планът?

Рап затвори багажника и сви рамене:

— Влизаме, сякаш сме си вкъщи… което си е точно така. Това е Вашингтон, не е Москва.

— И после?

— Хващаме малкия негодник за врата и го довличаме тук.

Коулман попита малко неспокойно:

— Ами ако се опитат да ни попречат?

Рап се замисли за момент.

— Ако ни попречат… ще изпратим някого в болницата.

— Имам лошо предчувствие — изръмжа Коулман.

Рап махна небрежно и тръгна към входа на клуба и четиримата яки телохранители.

— Ти винаги така казваш.

— И обикновено съм прав — изсумтя Коулман, докато се опитваше да върви в крачка с него.

Освен четирите години в армията Дан Стюарт бе прекарал целия си съзнателен живот, работейки за един и същи работодател. Родом от Лоуъл, Арканзас, той беше попаднал на това място след третото си участие във Виетнамската война. Една новооткрита търговска верига за евтини стоки беше отворила магазин в квартала и набираше персонал. Стюарт стана помощник-управител и се премести в Юрика Спрингс на няколко часа път от родното си градче. След година го възнаградиха за старанието, като го повишиха в управител и го преместиха в новия магазин на фирмата в Брансън, Мисури.

Там се запозна с Кели. Работеше като касиерка и бе дъщеря на местен баптистки свещеник. След петмесечно ухажване се ожениха. На мнозина това би се сторило маловажно, но Стюарт беше методист, а в Лоуъл, Арканзас, методистите и баптистите не се обичаха. Петнайсет години по-късно, вече с четири деца и след като смени още девет магазина и шест щата, го преместиха в главното седалище на фирмата в Бентънвил, Арканзас, като старши мениджър. Моментът беше идеален, защото това осигури някаква стабилност на децата му и те тръгнаха в бентънвилската гимназия. След като завършиха, три отидоха да учат в колеж, а едно постъпи в армията като баща си.