Винс Флин - В името на честта

— А трето? — попита руснакът и скръсти самоуверено ръце пред огромния си гръден кош.

— Трето — завърши Рап, като наклони главата си на една страна, — ще те пребия и ще те оставя да си събираш зъбите по паважа. Избирай. И за да не кажеш, че не съм проявил търпение, давам ти една секунда да решиш.

Докато якият руснак стоеше като статуя, Рап се обърна към Коулман.

— Обади се на Маркъс и му кажи да блокира всичко — каза тихо, за да не го чуят бодигардовете. — В клуба сигурно има още руснаци. Не искам да извикат подкрепления, когато простра този тип.

— Какво смяташ да правиш?

— Ще нокаутирам това копеле, преди да усети откъде му е дошло.

Той погледна над рамото си и отново огледа мъжагата от лъскавите черни обувки до лъскавото голо теме. Съществуват много начини да свалиш противника. Всеки има различни силни страни и слабости. Едрите мъжаги обаче винаги притежават един недостатък и Рап много добре знаеше кой е той. Руснакът щеше да изгуби двубоя още преди да е започнал. Не се съмняваше в това. Притесняваше се само от тримата яки негри. Лесно можеше да се справи с тези горили, ако го нападат един по един, но в група щяха да го затруднят. Достатъчно беше да го притиснат от всички страни и да се хвърлят върху него. Ако такава тежест се стовареше отгоре му, най-вероятно щеше да му счупи ребрата.

Рап видя Рийвърс да пресича улицата и реши, че е време да действа. Присъствието на мъжагата можеше да се окаже достатъчно, за да респектира тримата телохранители. Рап се обърна и тръгна право към руснака. Спря на крачка от него и постави дясната си ръка на кръста, а лявата — върху ръкохватката на пистолета.

— Е… какво реши?

Руснакът остана с ръце, скръстени пред гърдите. Беше пъхнал стиснатите си юмруци под мишниците.

— Как се казва на английски? — попита, отново търсейки подходящата дума.

— Кое как се казва на английски?

Рап отново огледа краката на бодигарда. Държеше ги разкрачени на широчината на раменете, леко присвити в коленете. Този човек беше свикнал да стряска хората със самите си размери.

Руснакът се ухили:

— Я си го начукай бе. Свобода на слово, нали? Слава на САЩ, кур за ченгетата.

— Кур за ченгетата — повтори Рап достатъчно силно, за да привлече вниманието на другите телохранители и някои от хората, чакащи на опашката.

— Точно така. Вие американци си мисли, че руснаци много глупави, но ние знае закона. Не можеш да направи нищо. Ти си ченге. Не можеш ме пипнеш.

Рап се усмихна и кимна. Наклони се леко напред. Изправи се на пръсти и каза тихо, тъй че да го чуе само руснакът:

— Теорията ти ми харесва, но има един недостатък. Аз не съм ченге.

Обърна се, сякаш си тръгваше. Направи крачка с левия крак и започна да вдига десния. Всичко изглеждаше нормално. По нищо не личеше какво ще се случи в следващия миг. Пръстите на десния му крак докоснаха земята и тогава Рап нанесе удара си. Присви левия си крак и пренесе тежестта си напред. Погледна леко надясно и в този момент ритна с десния си крак като магаре. Петата му улучи крака на руснака точно над дясната капачка и сгъна коляното му назад. Дори става на трениран човек не би издържала подобен удар, камо ли такава, която от десетина години крепеше със седемдесетина килограма по-голяма тежест от здравословното. Изпукването от разместването на костите бе последвано от неприятния звук от късане на сухожилия.

Части от секундата след като нанесе удара, Рап отскочи встрани като секач, който се отдръпва от пътя на падащо дърво. Руснакът остана прав за около секунда, която изглеждаше цяла вечност. Рап издърпа тежката черна палка изпод колана си. Руснакът залитна надясно. Рап знаеше точно какво ще се случи. Мозъкът още не беше осъзнал нещастието, сполетяло дясното коляно. Вътрешният жироскоп подсказваше на тялото да пренесе тежестта си върху десния крак, за да запази равновесие. Това беше нещо, което мозъкът прави автоматично безброй пъти всеки ден и винаги се справя със ситуацията, освен ако някоя външна сила не му попречи или ако дясното коляно не е невъзвратимо увредено.

Руснакът дори не изкрещя. Нямаше време. Просто продължи да се накланя надясно, пристъпи, за да се задържи, и когато всичките сто и седемдесет килограма се пренесоха върху дясното коляно, кракът му се сгъна като евтино картонено столче. Стовари се с трясък, въпреки че се опита да се подпре с ръце. Дясното му слепоочие се удари в твърдата, мръсна настилка и главата му спря с лице към пръстите на дясната му обувка. Тогава започна суматохата.