Винс Флин - В името на честта

Караваната превали възвишението и влезе в двора, широк колкото паркинг на супермаркет. Две лампи на плевнята се включиха и цялата веранда на къщата се освети. Карим грабна радиостанцията и изкрещя:

— Какво става?

— Няма никого — спокойно отговори Ахмед. — Лампите са с детектор за движение.

Карим спря караваната, като насочи фаровете към къщата. Изгаси двигателя и слезе. С радиостанция в едната ръка и пистолет в другата, тръгна към къщата. Оглеждаше се внимателно и държеше оръжието близо до дясното си бедро. Беше на десетина метра от главния вход, когато вратата се отвори.

Рап отби от Ейч Стрийт и спря на едно място, очертано с жълто. Остави на таблото пластмасова полицейска карта за паркиране и огледа масивната сграда. Покрай цялата стена на бившия склад бяха наредени младежи, между двайсет и трийсетгодишни, които се поклащаха и подскачаха в ритъм с басите, каращи прашните прозорци на клуба да треперят. Момчетата бяха с пет-шест години по-големи от момичетата. Всички мъже бяха облечени като по модел — дизайнерски дънки за по двеста долара, пъстри фланелки и шикозни обувки. Косите им бяха или много къси, или много дълги и имаше доста брадясали лица. На Рап му изглеждаха като позакъснели последователи на евротраш модата, която беше актуална на Френската Ривиера преди десетина години.

Момичетата бяха истински балсам за очите. Обувки с десетсантиметрови дебели подметки и оскъдни рокли от всякаква кройка и материя, големи количества грим и рошави прически. Приличаха повече на кандидатки на прослушване за порнофилм, отколкото на обикновени жени, излезли да се забавляват. През десетина метра някое и друго конте от Капитолия се опитваше да се впише в атмосферата. В крайна сметка се убеждаваха, че вратовръзките не им трябват, и се осмеляваха да разкопчеят цели две копчета на официалните си ризи. Това не беше средата на Рап, още по-малко на един петдесет и шест годишен бивш служител на ЦРУ.

По изражението му Коулман се досети, че спътника му го избива на бой. Рап беше стиснал зъби и неодобрително намръщен оглеждаше групичката.

— Знам като си мислиш — каза безгрижно Коулман, — но няма да е здравословно.

— Какво си мисля? — контрира Рап, като оглеждаше входната врата.

— Мислиш да използваш агресивния подход. Имаш доста друга работа и не си в настроение да киснеш цяла нощ в колата и да чакаш.

— Нещо друго? — попита Рап, без да отмества поглед от вратата.

— Да… ядосан си. Мислиш, че Макс Джонсън е направил глупост, като се е забъркал в това, и заслужава един хубав пердах.

— Ами за руснаците?

— Не ти харесва, че идват тук и нарушават всичките ни правила.

— Нещо друго?

— Да… виждам как гледаш четиримата бабанки на вратата.

Рап се ухили.

— Сърбят те ръцете — отбеляза Коулман с неодобрителен тон.

— Понякога най-добрият начин е да действаш бързо — отвърна Рап и разкопча предпазния си колан.

— Руснаците са кофти типове, Мич. Не спазват правила.

Рап се обърна и погледна Коулман, като вдигна вежди:

— А ние спазваме ли?

— Е… не съвсем. Но не сме толкова луди — добави Коулман.

— Може би е време и ние да станем луди. Да ги накараме да се почувстват неудобно, че се намъкват в задния ни двор и вербуват негодници като Джонсън.

— Те не се плашат лесно.

— Ще видим.

Коулман въздъхна. Знаеше, че в такива ситуации няма как да разубеди Рап.

— Какво ще правиш?

— Ще импровизирам.

— Ами ако се появят местните?

Рап бръкна в джоба на палтото си и попита:

— Нали Маркъс следи компютърната мрежа на клуба?

— Да.

Рап извади кожено калъфче за документи. Отвори го, бръкна зад служебната си карта от ЦРУ и извади второ ламинирано картонче, на което с тъмни сини букви пишеше „НАЦИОНАЛНА СЛУЖБА ЗА СИГУРНОСТ“. Пъхна го пред документа от ЦРУ и го показа на Коулман.

— Това нещо върши чудеса. Кой не обича стражите на националната сигурност?

Коулман поклати глава:

— Ако се появят ченгета, с хората ми се махаме.

— Добре. Кажи на Маркъс, че след около две минути искам да изключи камерите им за наблюдение, да прекъсне телефонните връзки и да блокира излъчването на мобилните оператори.

— Кои влизаме?

Рап се замисли за момент, погледна четиримата мъжаги на вратата и предположи, че вътре има още между шест и осем.

— Мисля, че двамата с теб ще се справим.

Коулман се изсмя:

— Хубаво, но ще кажа на Мик да се навърта наблизо.