Винс Флин - В името на честта

Рап подпря лицето си с ръце и поклати глава. След кратко замисляне погледна Дикърсън и каза:

— Някъде в тази сграда има сейф, пълен с медали и грамоти за хора като мен, които са рискували живота си през годините. Ние не вършим тази работа, за да получим признание от обществото. Не искаме признание и не можем да работим ефективно, ако хората знаят какви сме. Затова няма да участвам в рекламната ви кампания и ако името ми по някакъв начин се появи по медиите, ще разбера кой ме е издал и тежко му.

Дикърсън погледна Кенеди с надежда, че тя ще вразуми подчиненията си. Рап я изпревари:

— По такива въпроси решението е само мое. Няма да постигнете нищо, ако се опитате да го направите зад гърба ми. Затова… съжалявам, че трябва да ви разочаровам, но няма да участвам в „Шоуто на Опра“ и да говоря за петте си любими филма.

— Да кажа ли на президента, че отговорът ви е „не“?

Рап се замисли за секунда, намръщи се и отговори:

— Ще продължа да работя, както досега. Кажете на президента, че ще открия тези трима души. Не знам дали ще ми отнеме седмица или година, но ще ги намеря и тогава няма да ми дреме какво отношение към тях препоръчват Съюзът за човешки права, Министерството на правосъдието или някой друг. Ще разбера всичко за организацията им, кой ги поддържа, кой ги финансира, откъде са взели експлозивите, как са проникнали в страната и кой им е помагал тук. После ще открия всички тези хора и ще ги убия.

Това честно признание доста изненада Дикърсън.

— Президентът много ще се зарадва, че ъъъ… ще вземете активно участие в издирването.

Рап се изправи. Вече беше изгубил достатъчно време.

— Да… и кажете му, че когато лайната се разсмърдят, ще изляза на площада и ще разтръбя навсякъде за днешния ни разговор, че сте ме помолили от негово име да наруша законите и да хвана тези хора.

Дикърсън се ококори, сякаш щеше да повърне.

— Аз… съветвам ви… да не предприемате…

— Спокойно — небрежно го прекъсна Рап. Посочи към Кенеди. — Двамата с нея сме единствените хора в този град, които все още знаят как да си държат езика зад зъбите.

Докато Кенеди изпращаше политика, Рап извади миникомпютъра си, отиде в другия край на кабинета и започна да слуша деветте гласови съобщения, които се бяха натрупали по време на срещата. Не виждаше причина да благодари на Дикърсън за разговора, в който, поне от сегашната си гледна точка, не беше спечелил нищо. Както обикновено, Рап и хората му щяха да поемат всички рискове, а политическият елит да се застрахова срещу евентуален провал. Киселото изражение на Дикърсън, когато си тръгваше, му достави известно удоволствие. Рап явно го беше изнервил.

Дикърсън бе професионален комарджия, а Рап беше неизвестна карта — ръка, на която не можеше да разчита. Политикът бе свикнал да преценява шансовете си за успех в игра, която хората играеха по определени неписани правила. Основните стимули за играчите бяха пари, власт и слава. Рап имаше повече от достатъчно пари, а по отношение на властта, мнозина биха се съгласили, че той е олицетворение на физическото превъзходство, поне на индивидуално ниво. Срещу когото и да било друг в града да се изправеше, трябваше да си глупак, за да не заложиш парите си на него.

Онова, което най-много смущаваше Дикърсън, беше категоричният отказ на Рап да се превърне в национален герой. Цялото богатство на стария политик се дължеше на амбициозни мъже и жени, които за нищо на света не биха отклонили такова предложение. Мнозина от тях, без да се замислят, биха участвали в съчиняването на небивали истории за собствената си храброст, стига да няма опасност да бъдат развенчани, и някои дори го бяха направили. Да се откажеш от светлината на прожекторите, от камерите и микрофоните, беше немислимо. Все едно сексманиак да каже „не“ на безплатно предложение за секс.

Рап знаеше, че Дикърсън не е доволен и поради друга причина. Той виждаше истинската опасност в него — Рап беше като бомба, която може да избухне неочаквано, да събори президента и да обрече цяла партия на продължително пребиваване в опозиция. Това бе основната причина да посъветва президента да не участва в срещата. Въпреки това съветникът съзнаваше както рисковете, така и ползите за държавния глава. По време на мандата му бе извършено терористично нападение и той не си беше помръднал пръста да се противопостави на хората, които Дикърсън представляваше. Очевидно доброто отношение към терористите не оказваше благотворен ефект.