Винс Флин - В името на честта

Кенеди разочаровано поклати глава:

— Има ли нещо, което трябва да знам?

Рап се замисли за Адамс и отговори:

— Няма нужда.

— Толкова ли е зле положението?

Рап се изкушаваше да й каже, че са участвали в оргия с курви и наркотици, но не искаше да изправя началничката си на нокти.

— Поиграхме карти, пийнахме, полафихме си. Нищо особено.

Кенеди се намръщи като строга учителка.

— Хайде, стига… професията ни не е от най-лесните — заоправдава се Рап. — От време на време трябва да изпускаме парата.

— Съгласна съм. Дано да е било само това. — Кенеди премести мишката и отвори едно писмо на компютъра. — Като заговорихме за медийни кампании… гледайте някой телевизионен екип да не ви снима, каквото и да правите там.

Предупреждението беше излишно. В къщата на Хърли имаше по-силна охрана, отколкото в много държавни сгради. Ако някой репортер се окажеше толкова глупав, че да навлезе в имота му въпреки предупредителните знаци, щеше да се наложи да спасява живота си от кучетата пазачи на стареца.

— Последният, който може да се страхува от такова нещо, е Стан Хърли. Той е по-хитър от всички нас, взети заедно. Достатъчно е врял и кипял в тоя бизнес.

Рап се замисли за неизбежното скарване между Хърли и Неш. Ако Неш не се вземеше в ръце, и то бързо, Хърли щеше да поиска да бъде отстранен. Не да го убият, но щеше да настоява да го махнат от службата за тайно разузнаване, а вероятно и от ЦРУ. На Рап изведнъж му хрумна начин да избегне конфликта.

— Всъщност… може би идеята на Гейб не е толкова лоша.

Кенеди го погледна изненадано:

— Наистина ли?

— Не говоря за себе си — побърза да уточни той. — Говоря за Майк.

Кенеди се замисли за момент.

— Защо Майк?

— Той е идеалният кандидат. Бивш морски пехотинец, красива жена, четири прекрасни деца. Дикърсън може да направи чудеса с такъв човек.

Кенеди присви очи:

— Какво замисляш?

— В какъв смисъл?

— Много добре знаеш какво имам предвид. Преди петнайсет минути твърдеше, че това е най-безумното нещо, което си чувал. Сега изведнъж предлагаш Майк.

— Винаги си ми повтаряла, че трябва да мисля по-мащабно… това е.

Кенеди се вгледа изпитателно в лицето му. Явно не му вярваше.

— Замислил си нещо. Сигурна съм.

Рап трябваше да импровизира. Не смяташе да обяснява на Кенеди, че Неш е изгубил контрол. Тя беше твърде прозорлива и щеше да го попита за причината. Щеше да се досети, че в къщата на Хърли се е случило нещо. Рап можеше да измисли достатъчно правдоподобна лъжа, която да издържи сериозна проверка, но имаше един недостатък. По някое време в близките три дни Неш щеше да се яви пред началничката си. Кенеди щеше да започне да го разпитва и ако все още беше в сприхавото си настроение и се сърдеше на Рап, той можеше да каже неща, които да нанесат сериозна вреда. Рап трябваше да говори с него преди това и да го подготви, но засега се налагаше да даде на Кенеди задоволително обяснение за неочаквания си интерес към предложението на Дикърсън.

Оправданието нямаше да свърши работа, ако не се основаваше на действителността, а Кенеди го познаваше твърде добре, както личеше от подозрителното й отношение. Рап отвори уста и преди да се усети, отговорът сам излезе:

— Мисля, че Майк има проблеми заради случилото се миналата седмица.

— И затова ти предлагаш да го изправим пред прожекторите и да прекратим кариерата му на разузнавач?

Рап сви рамене и се опита да омаловажи очевидното:

— Няма да сложим край на кариерата му. Все ще остане работа за него. Просто няма да участва в по-рисковани операции.

Кенеди се втренчи в него, сякаш можеше да надникне в душата му, и измърмори:

— Снощи е станало нещо.

Това беше констатация. Сякаш беше сигурна, че има нещо нередно. Рап въздъхна:

— Той е уморен, Айрини. Тези гадости му идват в повече. Не съм сигурен, че се е възстановил съвсем от раните, които получи в Куш.

Рап намекваше за една операция в Афганистан преди около година. Бяха получили надеждна информация. Висш член на терористична организация се криеше в едно погранично село. Отидоха с отряд от специалните сили малко преди зазоряване. Всичко изглеждаше добре, но къщата, в която се канеха да нахлуят, избухна. Загинаха двама войници, а на Неш му се размина на косъм.

— Лекарите още вадят осколки от тялото му — продължи Рап, — а жена му ми каза, че всяка сутрин се събуждал с нетърпимо главоболие. Миналата седмица със собствените си очи видя как отряд терористи застрелват секретарката му и още много негови колеги. Имайки предвид какво е преживял, цяло чудо е как става всяка сутрин и отива на работа.