Винс Флин - В името на честта

— Пълна лудост е, че Министерството на правосъдието държи четирима души, за които знаем, че са участвали в подготовката на бомбени атаки, отнели живота на близо двеста наши сънародници. И четиримата са родени в Саудитска Арабия. Двама от тях са с двойно гражданство. Тези мъже имат информация, която може да ни помогне за залавянето на тримата бегълци и може би за предотвратяване на нови атаки. А какво правим ние?

— Нищо — вметна Кенеди.

— Всичките са си наели адвокати — обяви Дикърсън, като разпери ръце в знак на безсилие.

— Освен това чух, че тази сутрин Съветът за човешки права ще подаде искане за забрана на екстрадирането им в Саудитска Арабия.

— Не съм изненадан.

— Мислят, че ако ги предадат на саудитците, те ще ги изтезават вместо нас.

Дикърсън се замисли за момент.

— Хм, идеята не е лоша.

Рап поклати глава:

— Всъщност изобщо не е добра. Саудитците обичат да ни уверяват, че ни дават цялата информация, но винаги премълчават по нещо. Изстискват пленниците и накрая ги убиват, а ние получаваме само онова, което искат да ни кажат, а то не включва информация за ролята на техни богати бизнесмени и високопоставени държавни чиновници.

— Какво да правим тогава?

— С арестантите ли?

— Да.

— Нищо — намеси се Кенеди. — Освен ако президентът не издаде писмена заповед и не ни упълномощи официално.

— Не би било зле и да подпише предварителна амнистия за всичко, което може да направим — добави с усмивка Рап.

Новата насока на разговора не се хареса на Дикърсън:

— Президентът се надяваше, че ще приемете по-активна роля в издирването на тримата мъже, които все още не са заловени. Този Лъв на „Ал Кайда“ му е като трън в окото.

Той беше трън в окото и на Рап.

— Значи няма да получа гаранции за амнистия, така ли? — уточни той.

— Не. Но има нещо друго, с което мисля, че мога да ви помогна. Не съм сигурен, че ви е известно, но някои елементи в Капитолия се канят да превърнат това управление и вас, директор Кенеди, в изкупителни жертви за случилото се миналата седмица.

— Не ми беше известно — отговори Кенеди, — но не се изненадвам.

— Това е кампания за популярност и вие губите в нея.

Рап и Кенеди кимнаха едновременно. Беше се наложило като правило, ако ЦРУ постигне успех, това да не се обсъжда, но всеки провал със седмици и дори месеци се раздухваше в медиите.

— Мисля, че мога да ви помогна да се защитавате по-ефикасно. Да изпреварите зложелателите, преди да нанесат удара си. Мога да ви помогна да изразите становището си. Да представите по най-подходящ начин позициите си.

— Как ще го постигнете? — скептично попита Рап. — Медийният елит в тази страна не ни обича особено.

— Мога да им предложа нещо, на което няма как да устоят.

— Какво е то?

— Вас, господин Рап.

— Моля?

— Вие сте герой. Това, което с Майк Неш сте сторили миналата седмица, е, без да преувеличавам, митичен подвиг. Медиите ще налапат примамката и двамата с господин Неш ще станете недосегаеми. В този град няма толкова глупав политик, който да се опита да ви злепостави. Вие ще се превърнете в героя на това поколение.

— Вие сте луд!

— Мич — предупреди Кенеди.

— За нищо на света няма да…

— Мич — прекъсна го Кенеди. — Успокой се. Искам да чуя какво предлага господин Дикърсън.

— Аз пък не искам.

Кенеди го изгледа като майка, готова да зашлеви плесница на разглезеното си синче. След като Рап се поуспокои, тя се обърна към Дикърсън:

— Какво предлагате в замяна?

— Той… — Дикърсън имаше предвид президента, но не искаше да споменава името му — мисли, че би било добре първо да откриете тримата бегълци.

— Защо? — попита Рап.

Политикът замълча за момент, преди да отговори:

— Нека да кажа само, че според него може да престъпите малко червената линия.

— Тоест иска да ги пипна преди момчетата от ФБР и преди да успеят да си наемат адвокати?

Дикърсън сви рамене. Не смееше да си отвори устата от страх да не би да го записват.

— Ох — с отвращение въздъхна Рап, — големи сте смелчаги, няма що.

— Много добре знаете, че президентът не може да одобри официално нещо подобно.

— От това, което казвате, изглежда, че е искал, но вие сте го посъветвали да не го прави. Убедили сте го, че можете да сключите сделка с нас. Няколкостотин часа реклама от вашата фирма, в замяна на което аз трябва да си окача топките на пангара.

Дикърсън направи кисела физиономия.

— Знам, че сделката не изглежда справедлива, но мисля, че вие свеждате до минимум възможните рискове. Тази рекламна кампания ще накара много политици да си траят. Някои дори ще ви подкрепят.