Винс Флин - В името на честта

Рап леко се притесни, че са го нарочили за мишена, но не издаде чувствата си.

— Предполагам, че някои от тези влиятелни поддръжници са ваши клиенти.

— Да, така е.

— И вие печелите много пари от тях.

— Да.

— Защо тогава имам чувството, че днес не сте дошли да защитавате техните интереси?

Дикърсън се усмихна:

— Бързо схващате, господин Рап. Не съм тук заради тях.

— Това не е ли конфликт на интереси?

— Не бъркайте лобизма с правосъдната система. Това е първото, което казвам на съдружниците си, които почти винаги идват пресни-пресни от университета. Аз съм прагматик, господин Рап. Обиколил съм много места, видял съм много неща и ако имам късмет, ще живея още десетина години, преди да се срещна със Създателя. Печеля пари от тези групировки, защото съм капиталист, и заработвам всеки цент, опитвайки се да усмирявам безумните им желания. Зная какво правите и не приемам особено техните разбирания за света, но те са сила, с която трябва да се съобразяваме.

— На чия страна сте в момента?

— Да кажем просто, че изпълнявам патриотичния си дълг… Освен това президентът ме помоли да го заместя.

— По каква причина?

— Защото го посъветвах да не идва на тази среща.

Рап зададе очевидния въпрос:

— Защо?

— Снощи от ФБР му докладваха за хода на едно преследване, което, да кажа просто, не върви добре.

— По-конкретно?

— Няма никакви следи, а заподозрените, които вие сте заловили в деня на атаките, са наели адвокати и отказват да говорят.

— Нима това е изненада за президента?

— Не бих казал, но той обича да вижда резултати. Очакваше да има някакъв напредък, но онези тримата просто са изчезнали. ФБР няма абсолютно никаква следа.

— Е… когато се биеш с вързани ръце, трудно можеш да победиш.

— Президентът започва да разбира вашата гледна точка, но да не избързвам. На срещата се повдигна още един въпрос. Един прокурор спомена вашата заигравка с господин Бин Бааз. Стигна дотам, да твърди, че сенатор Лонсдейл е подписала фалшиви показания и всъщност вие сте малтретирали затворника.

Рап изръмжа:

— Предполагам, че президентът много се е зарадвал да го чуе.

— Изобщо не беше доволен. — Дикърсън продължи с по-сериозен тон. — Каза на юристите, че единствените двама души, които са направили нещо за решаване на проблема през последната седмица, сте вие с господин Неш и че според неговото честно и много авторитетно мнение, ако с колегите ви не си бяхте губили времето с разследванията на Министерството на правосъдието, може би щяхте да предотвратите нападенията от миналата седмица. Добави, че ще е по-добре да спрем да преследваме своите хора, а да отделим малко повече внимание на терористите, които ни нападнаха.

Кенеди се намеси:

— Президентът ми се обади след срещата. Каза, че иска час по-скоро да говори с теб и Майк. Да ви благодари за самоотвержеността и да ви помоли за една услуга.

Рап се обърна към Дикърсън:

— И вие го разубедихте да дойде, така ли?

— Да.

— Защо?

— Моля ви, не ме разбирайте погрешно, господин Рап, но смятам, че ще е най-добре президентът да стои настрана от вас.

Рап не беше толкова самомнителен, че да се засегне. Просто се изсмя. Нямаше нужда от повече обяснения. Всеки глупак би разбрал защо хитра лисица като Дикърсън би посъветвала президента да стои настрана от хора като Рап. Новината, че президентът се е заинтересувал от него, все пак възбуди любопитството му. Странно как се нареждаха нещата във Вашингтон. Политиците гледаха на него и на колегите му като на заплаха, но започнеха ли да се чувстват застрашени, всичко се променяше.

Рап погледна Дикърсън и леко се усмихна:

— Както може би сте се досетили… аз трудно се обиждам.

— Да… съмнявам се, че се интересувате особено от чуждото мнение. Дори от мнението на президента.

— Не искам да прозвучи като липса на уважение. Все пак той е нашият президент… но просто вече ми е писнало. Твърде отдавна се занимавам с тези гадости.

— Аз също. Работя в този град от петдесет и пет години. Оттогава са се сменили много правителства и макар че всяко си има плюсове и минуси, способните управници винаги си приличат по едно.

— Какво е то?

— Умението да се измъкват чисти.

Рап не успя да скрие изненадата си. Беше очаквал да чуе много качества, но това не беше сред тях.

— Какво искате да кажете?

— Това е мръсна работа и главният човек в държавата трябва да съумее да се предпази от помията. След колежа съм служил във Флота. Научих много неща, но най-много ме впечатли как военните обмислят всяко нещо до най-малките подробности. Начинът, по който проектират корабите си, е удивителен. Обучението… не учат матросите просто как да потушават пожар на борда, а как да го правят, докато продължават да се сражават с врага. Корабът ти е улучен от торпедо — хубаво, затваряш херметичните прегради и продължаваш да се биеш. Запечатваш част от плавателния съд, макар че там най-вероятно ще останат твои другари, обречени на смърт.