Винс Флин - В името на честта

Рап никога не беше обичал седмия етаж на Ленгли. Не си спомняше нито един случай, когато да е дошъл в централата на ЦРУ с желание. Причината не беше в хората. Айрини Кенеди му беше като роднина; предшественикът й, Томас Стансфийлд, бе един от най-интелигентните хора, които познаваше. Момчетата и момичетата от разузнаването бяха отлични професионалисти, но седмият етаж повече от всяка друга служба в тази сфера на дейност служеше на политически амбиции и създаваше купища проблеми, които нямаха никакво отношение към дейността на ЦРУ.

Сегашният посетител на директор Кенеди беше доказателство за това. Гейбриъл Дикърсън остави чашата си с кафе в чинийката върху стъклената маса и се изправи. Подаде дясната си ръка и се усмихна лъчезарно.

— Младежо, за мен е чест да се запознаем!

Рап не споделяше радостта му, затова само кимна. Първото му впечатление бе, че Дикърсън е по-висок, отколкото си го беше представял, особено за осемдесетте си години. Рап беше около метър и осемдесет, а старецът стърчеше с близо половин глава над него. Второто, което Рап забеляза, изобщо не го изненада. Дикърсън имаше чар, с който би могъл да убеди и петгодишно хлапе да му подари близалката си. Дали се беше родил с това обаяние, или го бе усвоил в някоя фирма за употребявани автомобили, Рап не знаеше и не се интересуваше. Знаеше обаче, че трябва да внимава много, защото в политиката Гейб Дикърсън беше онова, което Рап бе в разузнаването. Използваха, разбира се, различни методи, но и двамата бяха майстори в задкулисните игри. Рап често действаше със сила, но Дикърсън беше не по-малко безскрупулен. Голямата разлика беше, че Рап използваше юмруците си и оръжие, а Дикърсън — бележник и малък отряд от юристи, журналисти и политически дейци, за да унищожава враговете си или да прави дребни услуги на клиентите си.

— Къде е господин Неш? — попита той.

— Не успя да дойде — отвърна Рап, като погледна Кенеди, все още седнала на дивана.

— Колко жалко — избумтя Дикърсън с дълбокия си басов глас. — Много исках да се запозная и с двама ви. Чух какво сте направили миналата седмица и исках да ви благодаря лично.

Рап вдигна вежди:

— Миналата седмица ли?

— При нападението над центъра за борба с тероризма. Разбрах, че без вас и господин Неш положението е щяло да бъде много по-лошо.

„То вече е по-лошо — помисли си Рап. — Никой в този проклет град не умее да пази тайна.“

— Не вярвайте на всичко, което чувате, господине. Знаете как се разпространяват слуховете… от бълхата става слон.

Дикърсън избухна в дълбок, заразителен смях:

— Колко сте досетлив! Жалко, че не работите за мен.

Без да иска, Рап се усмихна. „Леле, този е опасен“ — помисли си.

— Вие сте смел мъж, господин Рап… Да нападнете цял въоръжен отряд. — Дикърсън поклати глава, сякаш не можеше да повярва. — Малцина биха постъпили така.

— Както казах, не бива да вярвате на всичко, което чувате в този град.

Рап искаше да запази името си в тайна от медиите на всяка цена, а хората като Дикърсън печелеха много сила и влияние, шепнейки пикантни тайни в любопитни уши.

— Това не е нещо, което съм чул — оправда се Дикърсън. — Прочетох го в доклада на ФБР. Шестима терористи влизат в оперативния център в индианска нишка и започват хладнокръвно да избиват персонала. Господин Неш отвлича вниманието на нападателите от балкона над главната зала, като улучва водача им веднъж в шлема и още три пъти отстрани… с 40-калиброви куршуми. Тогава вие нападате отряда. Застрелвате втория в гърлото, третия в носа, четвъртия два пъти във врата, петия в лицето, а последния — в кръста… с 9-милиметров „Глок“. После установявате, че телата им са заредени с експлозив, но запазвате самообладание и не побягвате. — Дикърсън поклати глава, сякаш тази част го е впечатлила най-много. — Вие и господин Неш с помощта на неколцина други агенти изхвърляте и шестимата терористи през прозореца върху бетонната рампа на подземния гараж. Експлозивите избухват и нанасят сериозни щети на сградата, но никой не загива.

Всичко се беше развило доста бързо, но доколкото Рап си спомняше, политикът бе запомнил най-основното.

Дикърсън продължи:

— Мнозина биха ви обявили за глупак или за луд, но аз виждам нещата в малко по-различна светлина. Вижте, господин Рап, моята работа е да преценявам хора като вас. Имам много общо с майстора шивач, който само с един поглед към човека в другия край на стаята може да му скрои костюма. Е, аз не се интересувам от костюми. — Дикърсън почука слепоочието си с един от дългите си пръсти с безупречен маникюр, после потупа гърдите си. — Аз се интересувам какво има тук горе и какво носи човекът в сърцето си. Обикновено трийсет секунди са ми достатъчни, за да преценя някой перспективен клиент. — Изгледа Рап от главата до петите. — В това, което сте сторили миналата седмица, няма нищо глупаво или безумно. Вие сте в стихията си, когато положението е най-напечено. Когато другите се паникьосат, вие действате, без да се замисляте, като по програма. Изключвате всички външни дразнители… мозъкът ви очертава първо пътищата за нападение и чак след това тези за отстъпление. Преценявате врага, както дървосекач преценява дърво, и действате мълниеносно и безотказно. — Дикърсън поклати глава. — Това не е глупост, това не е лудост.