Винс Флин - В името на честта

— Това, че не е съгласен с нас, не го прави враг.

— Значи да си нарушава законите, както поиска. Така ли?

— Ние също не сме ангелчета.

Рап започваше да губи търпение.

— Мисля, че си уморен. Край на разговора.

Неш се изсмя.

— Умората няма никакво значение. Ти просто отказваш да погледнеш истината в очите.

— Майк, занимавам се с тези гадости от двайсет и две годишен. Обвинявали са ме в какво ли не, но никога, че си крия главата в пясъка.

— Е… винаги има първи път.

— Така ли обсъждаше заповедите на командирите си в Корпуса?

— Не сравнявай това тук с Корпуса. Там не ни караха да отвличаме други морски пехотинци.

Рап чу достатъчно. Не му харесваше, че обсъждат конкретни подробности. Погледна кървясалите очи на Неш и поклати глава:

— Май няма да участваш в тази среща.

— Не си ти този, който ще реши.

— Точно аз съм.

Неш изсумтя презрително:

— О, да… проблемът никога не е в тебе. Не и в Мич Рап. Винаги друг е виновен. Искаш да оправдаеш поведението ми с недоспиването, но истината е много по-сложна. Още сега мога да ти кажа, че умората няма нищо общо. Онова, което направихме там… с един от нашите… Просто не е редно.

Рап погледна в огледалото и рязко завъртя волана надясно. Колата излезе на банкета.

— Какво правиш?

— Спирам.

— Нямаме време — разтревожено напомни Неш. — Закъсняваме.

— Трябваше да помислиш, преди да приказваш глупости. — Рап натисна рязко спирачките, изключи двигателя и откопча колана си. — Остави телефона си в колата.

Погледна в огледалото и изчака една кола да мине, после слезе и заобиколи отзад. Постави ръка на ръкохватката на 45-калибровия „Глок“ в кобура на хълбока си.

Неш неохотно слезе.

— Стига, Мич, това е глупаво.

— Глупаво ще е, ако те пусна да застанеш пред президента и всички, които е решил да доведе.

— Проблемът не е в мен, Мич. — Неш посочи себе си, после обърна пръста си към Рап и добави: — Мисля, че трябва сериозно да се замислиш за себе си.

— Толкова жестоко грешиш, че не знам откъде да започна.

— Защо? Защото имам съвест ли? За разлика от тебе и Стан, които си мислите, че можете да си правите, каквото поискате.

— Започваш да издишаш, майоре — каза Рап, като използва чина на Неш от морската пехота. — Това е умора. Не си се наспал, изглеждаш като парцал и нямаш никаква дисциплина.

— Дисциплина ли? От твоите уста звучи направо трогателно. Точно от теб, чиято кариера цялата е низ от неподчинения.

— Така ли говореше на батальонния си командир?

— Стига си намесвал морската пехота. Това тук няма нищо общо с Корпуса.

Рап си пое дълбоко въздух. Малкото му търпение се изчерпи.

— Давам ти две възможности. Или ще си вземеш два дни… пет дни… не ме интересува колко, докато се освестиш, но не искам да ми се появяваш, докато не си наместиш главата.

— Каква е втората възможност?

— Да напуснеш Управлението още сега.

— Ами ако не избера нито едно от двете? — попита Неш с престорено безгрижие.

— Тогава ще те уволня — без колебание отговори Рап.

— Това са глупости. Не съм аз този, който има проблеми. Може би ти трябва да си вземеш почивка.

Рап едва се владееше. Беше наблюдавал такова поведение и преди. Здрави мъже да рухват под стреса от работа, твърде тежка и за най-опитния воин. Хърли го беше предупредил още преди седмица, че Неш проявява признаци на умора. Съпругата на Неш се бе обадила на стареца и беше споделила неща, които може би щеше да е по-добре да запази за себе си. Рап се сети за този разговор и попита:

— Кажи ми кога за последно си имал ерекция?

Неш се намръщи:

— За какво говориш?

— Много добре знаеш за какво.

— Майната ти.

Рап поклати глава.

— Опитваш се да обвиняваш мен и онова, което се случи при езерото, но знаеш, че проблемът не е там. Единствената причина е това, че си само на трийсет и осем, а маркучът ти вече не работи, защото нещо става в главата ти.

Неш почервеня от гняв, пристъпи една крачка към Рап и стисна юмруци.

— Не се опитвай да обвиняваш мен. Не съм постъпил на тази работа, за да правя такива неща. Никой не ми каза, че ще трябва да отвличам и убивам хора… още по-малко други американци. Не ме интересува колко мразиш…

Рап очакваше, че Неш ще се опита да се сбие с него, затова, когато приятелят му започна да споменава твърде много подробности, бързо направи крачка напред и замахна силно с лявата си ръка. Удари го точно в средата на гърдите и почти счупи гръдната му кост. Неш отхвърча назад и падна на задните си части.