Винс Флин - В името на честта

— Информацията, заради която един от агентите ми беше убит.

— Аз… аз… аз… не знаех нищо.

Рап погледна часовника си. Още малко и щеше да закъснее за оперативката.

— И какво общо има Кейти О’Браян с това?

— Ами тя… от нея разбрах.

— Това вече го каза. Искам подробности.

Очите на Адамс отново зашариха наляво-надясно — знак, че пак се опитва да измисли някаква лъжа.

— Не го прави, Глен.

— Какво да не правя?

— Не ме лъжи.

— Не съм те излъгал… Тоест не смятах да те лъжа.

— Всичко, което ми кажеш, може да бъде проверено в рамките на час и ако открия, че си излъгал, тогава… хм, нека само да кажа, че ще те оставя жив достатъчно дълго, за да разбереш какво е истинска болка.

— Тя…

Адамс отново започна да шари с очи, докато изведнъж пред лявото се появи острие. Рап държеше ножа абсолютно неподвижно.

— Глен, обучен съм да разбирам кога ме лъжат. За последен път те питам какво общо има Кейти.

Адамс затвори очи и каза:

— Ходеше на психоаналитик.

— И?

— Сложихме подслушвателни в кабинета.

Рап положи голямо усилие да скрие изненадата си.

— В кабинета на психоаналитика ли?

— Да.

На Рап му хрумнаха още десетина въпроса, но засега трябваше да задържи вниманието на Адамс върху най-непосредствените факти. Щеше да му измъкне останалото по-късно.

— Значи, ако се обадя сега на информаторката си в Министерството на правосъдието, тя ще потвърди, че си имал съдебна заповед за подслушване на психолога.

Адамс не каза нищо, което само по себе си беше отговор.

Рап наклони главата си на една страна.

— Имаше ли съдебна заповед?

— Не точно — призна Адамс.

Рап прибра ножа и бързо се спогледа с Хърли. Пъзелът започваше да се нарежда. Ето как Адамс беше узнал основните подробности за дейността им, но нямаше достатъчно доказателства, за да повдигне обвинения в съда.

— Подслушвал си кабинета на психотерапевт и си записвал сеансите на жената на директора на Службата за секретно разузнаване. И си го направил незаконно.

— Опитвах се да си върша работата.

— И ме упрекваш, че аз съм нарушил шибания закон!

— Само се опитвах да те спра. Ти беше неуправляем.

— Аз съм бил неуправляем… Върша всичко това, за да предпазвам хората. Истински хора. Ти нарушаваш закона, за да защитаваш някаква хартийка, която дори не разбираш.

— Опитвам се да защитя света от зверове като теб!

Рап завря ножа в едната ноздра на Адамс и изсъска:

— Сега ще…

— Мич — обади се доктор Люис от вратата. — Искам да поговоря с теб и Стан.

Рап едва устоя на изкушението да отреже носа на негодника. Имаха утвърдена процедура при разпит и винаги когато Люис искаше да обсъди нещо с някого, трябваше да оставят всичко и да излязат от стаята. Рап се изправи и последва Хърли навън. Затвориха вратата. Люис крачеше нервно напред-назад. Неш се беше върнал, обръснат и с тъмносин костюм. Маслик седеше на бюрото и следеше мониторите.

Люис вдигна два пръста и каза:

— Две неща… Първо, мисля, че няма да можем да го освободим. Възможно е противозаконните му действия да са подтикнати от липса на трезва преценка и от алкохолизма, но според мен едва ли е така. Подозирам, че освен нарцистичното разстройство, от което страда, той е и социопат.

— И това променя нещата… как?

— Той използва правилата като оръжие. Вбесява се, когато реши, че някой е направил нещо нередно или е нарушил законите, но не вижда нищо лошо, когато сам го прави. Толкова е влюбен в себе си, че се смята за привилегирован. Правилата са за простолюдието, не за хора като него, чието призвание е да променят света.

— Това и аз можех да ти го кажа — измърмори Хърли, — а не съм завършил медицина.

Без да коментира забележката, Люис продължи:

— Комбинацията между нарцисизъм и социопатия е изключително опасна… почти невъзможна за лечение, а в такава напрегната ситуация — абсолютно нелечима. Той ще ви каже всичко, което трябва, за да спаси живота си, а когато го пуснете, при първа възможност ще офейка. Ще изтича при всекиго, за когото мисли, че има достатъчно власт, за да те унищожи.

— Кое е второто ти съображение? — попита Рап.

— При други обстоятелства никога не бих признал, но предвид ситуацията мисля, че така ще е най-добре.

Люис замълча, търсейки най-подходящите думи.

— Докторе, нямаме цял ден на разположение. Изплюй камъчето.

Люис се изкашля нервно и каза:

— Аз съм психотерапевтът на Кейти О’Браян.

Рап нямаше време. Ако с Неш искаха да стигнат в Ленгли навреме, трябваше след няколко минути да тръгнат и дори в този случай щеше да се наложи да карат със 130 километра в час. Рап обикновено не бързаше много за оперативки, но това нямаше да бъде обикновено заседание за обсъждане на безсмислени бюрократични въпроси. Кенеди ясно бе казала, че президентът иска двамата й старши агенти от антитерористичния отряд да присъстват. Рап не беше голям любител на политиците, но в кариерата си бе общувал с няколко президенти и беше установил, че повечето съзнават ползата от хора като него, готови да се намесят във всяка напечена ситуация.