Винс Флин - В името на честта

— Как смееш да се съмняваш в мен?

— Аз не съм от безмозъчните ти роботи. Достатъчно дълго те познавам. Ако беше истински воин, щеше да отидеш в онази сграда с хората си и да умреш като мъченик. Но ти си прекалено влюбен в собствената си слава. Лъвът на „Ал Кайда“… Ха-ха-ха! — Хаким имаше предвид името, с което Карим наричаше себе си във видеозаписите, които беше разпространил след нападенията. — Трябваше да се наречеш Страхливеца на „Ал Кайда“.

Погледна ловеца, който беше допълзял до сина си и се тресеше от хлипове.

Карим не можеше да слуша повече упреци. Отдавна трябваше да сломи дързостта на приятеля си.

— Докажи, че ти не си страхливец — изкрещя. — Убий бащата. Заповядвам ти.

Карим хвърли пистолета към приятеля си. Хаким не направи опит да го хване. Оръжието падна в краката му и се изтърколи на няколко сантиметра по чакъла. Хаким го погледна и поклати глава:

— В това няма никакво достойнство. Не е смела постъпка да убиеш двама невъоръжени, които не са направили нищо срещу тебе или срещу Аллах.

— Заповядвам ти!

— Ние сме неверници в тази страна. Това е грях. Ако ги искаш мъртви, довърши сам каквото си започнал.

— За последен път ти заповядвам да вземеш пистолета и да застреляш бащата.

— Не се подчинявам на твоите заповеди — изсмя се Хаким.

— Ще се подчиняваш!

Хаким се обърна и тръгна към къщата.

— Не смей да ми обръщаш гръб! — изкрещя Карим.

Това вече преля чашата. Той хукна след приятеля си и го настигна точно до стълбите. Нанесе му бърз удар в бъбреците и го изрита в дясното коляно. Хаким падна и Карим скочи върху него. Хвана го за яката, обърна го по гръб и започна да го налага с юмруци в лицето.

— Отдавна трябваше да ти дам този урок — изсъска между ударите.

Адамс молеше, плачеше, между сълзите и подсмърчанията започна да си говори сам. Ключалката избръмча, Рап отвори вратата и отсреща се показа Хърли, на чието лице не се четеше радост от перспективата за втори път да се наложи да застреля сина на най-добрият си приятел.

— Не трябваше да те спирам — с виновен глас каза Рап.

— Сети се.

Хърли го избута от вратата и влезе с бастун в едната ръка и пистолет в другата.

Адамс излезе от транса си и закрещя на Рап да спре. Когато видя Хърли с пистолета, се опита да стане, но забрави, че глезените му още са вързани за стола, и се препъна. Хвана се за ръба на масата и я събори, чашата и бутилката се разбиха на земята.

Хърли застана над него и се прицели.

— Не стреляй! — изпищя Адамс. — Мич, чакай! Имам информация! Мога да помогна!

Рап бързо се спогледа с Хърли, преди да се върне. Клекна до Адамс и каза:

— Това е последният ти шанс, Глен. Кажи ми нещо, за което си струва да те пожалим.

Адамс лежеше на една страна, все още с вързани за падналия стол крака. Погледна локвата урина, после — Рап.

— Първо ми помогни да стана.

— Майната ти! — изръмжа Хърли и завря пистолета в лицето на пленника.

Рап отново се изправи и тръгна към вратата. Адамс отчаяно закрещя, умолявайки го да спре. Хърли избълва куп звучни псувни, изразяващи точно мнението му за пленника. За да наблегне на думите си, приближаваше все повече оръжието към лицето му, докато притисна дулото до слепоочието му.

Рап почти беше стигнал до вратата, когато чу едно име. Адамс го повтори бързо три пъти. Рап спря, най-после нещо го заинтригува.

— Какво каза?

— Кейти О’Браян! — изкрещя Адамс с лице, притиснато в пода.

Рап присви очи. Не знаеше какво точно беше очаквал от Адамс, но името на Кейти О’Браян го изненада. Тя беше съпруга на Чък О’Браян, директора на Националната служба за секретно разузнаване към ЦРУ.

— Какво за нея? — попита Рап.

— От нея разбрах за вашата операция.

Един от факторите за успешния разпит е постоянно да държиш в напрежение. Колкото и изненадваща или странна да е информацията, която ти дава, не трябва да се издаваш.

— Коя операция? — попита Рап.

— За джамиите.

— Продължавай.

— За агентите под прикритие, които бяхте внедрили в джамиите.

Рап се върна при Адамс и го погледна отвисоко.

— Имаш предвид операцията, за която миналата седмица изтече информация в „Поуст“?

— Да… Да… същата.

— Тоест операцията, която ти издаде на пресата — уточни Рап.

Адамс не отговори достатъчно бързо, затова Хърли го сръга с дулото на пистолета — достатъчно, за да одраска лицето му.

— Да! — изкрещя Адамс. — Да… информацията, която дадох на Барейро.