Винс Флин - В името на честта

— С Майк трябва да тръгваме. — Рап погледна Хърли. — Искам да разбера кой му е помогнал да подслушва кабинета на доктора. Искам да знам къде са оригиналните записи и колко копия е направил. И искам незабавно да вземем мерки.

— Басирам се, че е бил Макс Джонсън — измърмори Хърли.

— Да.

Същото си мислеше и Рап. Макс Джонсън беше заместник-началник на охраната в Ленгли, но преди няколко години се беше пенсионирал. Сега имаше консултантска фирма и изпълняваше доста поръчки на ЦРУ. Рап не го познаваше лично, но от онова, което беше слушал за него, не би се изненадал, ако е паднал толкова ниско.

— Искам списък на всички, с които Адамс е говорил за Кейти О’Браян.

— Аз пък искам веднага да получа записите, за да ги унищожа — намеси се Люис.

— Докторе, и на мен тази история не ми харесва, но някой трябва да изслуша записите.

Рап се замисли за Чък О’Браян. Ако научеше, че сеансите на Кейти с психотерапевта й са били записани, това щеше да го съсипе.

— Можеш да ми имаш доверие, Мич.

— Доверието няма нищо общо — нетърпеливо обясни Рап. — Трябва да изслушам записите, за да преценя вредите.

— Кейти няма да бъде доволна — измърмори Люис. — Нито пък Чък.

Неш се намеси:

— Може би трябваше да помисли, преди да започне да споделя секретна информация с жена си.

— Тя е работила двайсет и пет години в оперативния отдел — побърза да я защити Люис. — Досието й е кристалночисто. — Отново погледна Рап и натърти: — Искам да получа записите. Това е лична информация и само аз имам права над нея.

— Няма да стане, докторе — намеси се Хърли. — Кейти е видяла много гадости, но това не дава право на Чарли да издава тази информация пред нея, още по-малко дава право на нея да я споделя пред теб. Има си правила.

— Да, но… Мисля, че никой от вас не се съмнява в мен. — Люис огледа стаята. — Да погледнем нещата реално. Това, което се случва тук, е много по-сериозно от всичко, което може да е записано на дисковете.

Рап понечи да каже нещо, но Хърли го изпревари:

— Докторе, кабинетът ти не е безопасен. По дяволите… руснаците… китайците… всеки може да е сложил бръмбари. Басирам се, че от „Мосад“ те подслушват от години. — Хърли погледна Рап. — Най-добре изпрати нашите хора довечеря да почистят.

Рап кимна:

— И аз си помислих това. То ще е първото, което ще направя.

— Трябва и аз да дойда — заяви старецът с глас, нетърпящ възражения.

— Добре. Колкото до другото… ще се оправяме по-късно. Сега с Майк трябва да тръгваме. Междувременно започнете да го изстисквате. Искам всяка капчица информация, която знае.

— Няма проблем — отговори Люис, — но съм твърдо против да го освобождаваме. Ще ни предаде при първа възможност.

— Съгласен съм — подкрепи го Хърли.

Рап сви рамене:

— Все ми едно.

— Може би не е зле все пак да го накараме да си помисли, че се опитваме да го привлечем на наша страна. На човек с такова надуто самочувствие постоянно трябва да държиш моркова пред носа. В този ход на мисли, можем да го накараме да напише бележка до Кенеди и жена си, че е постъпил в клиника за лечение на алкохолици. Че има нужда от това… че от известно време е обмислял да го направи. Единственият начин е бил да действа, преди да се разколебае. Важно е да му дадем някаква надежда.

— Чудесно.

— А ако откаже да сътрудничи? — намеси се Хърли.

Рап сви рамене:

— Направи, каквото трябва.

— Ами Чък? — попита Люис.

Рап се замисли за директора на секретната служба.

— Какво за него?

— Той знае, че Кейти идва на сеанси при мен. Кой ще му каже, че са ни записвали?

Рап не гореше от желание да води такъв разговор. Можеше да си представи какво са обсъждали на тези сеанси. Чък и Кейти бяха женени от трийсет години. Ако наистина Макс Джонсън бе организирал подслушването, О’Браян щеше да го убие. И ако искаше да предотврати това, Рап трябваше първо да говори с Джонсън.

— Не искам нищо да се споменава пред Чък, докато не изясним кой е организирал подслушването и не поговорим с него.

— Когато му дойде времето, аз ще го направя — предложи услугите си Хърли.

— Сигурен ли си?

— Ако научи от някого от вас, младоци, това ще го убие. Той все още е ваш шеф. Аз ще се справя.

— Добре… съгласен съм. — Рап погледна Неш. — Хайде да тръгваме.

— Мич?

Рап се обърна към Маслик, който беше станал:

— Да?

— Искам да ми обещаеш нещо.

Рап изпита мрачно предчувствие.

— Какво?

— Когато дойде време да го изпратим с еднопосочен билет… — Маслик кимна към вратата на килията — искам аз да го направя.