Винс Флин - В името на честта

— В каква връзка го казвате?

— Аз съм херметичната преграда между президента и вас.

Рап се замисли за момент, преди да отбележи:

— С други думи, очаквате да си рискувам кожата, но ако стане напечено… ако водата започне да залива моя отсек, използвайки вашето сравнение, и се опитам да се измъкна, вие ще ми затръшнете вратата пред носа и ще ме оставите да се удавя.

Дикърсън се намръщи:

— Не, не искам да кажа това.

Аналогията на Рап с потъващия кораб беше по-точна, отколкото се харесваше на Дикърсън. Единственият проблем беше, че висшият политик, главно заради общественото си положение, разглеждаше въпроса от обратната страна. Той, разбира се, виждаше себе си застанал на мостика редом с капитана. Други трябваше да умират, за да спасят кораба. По удобно стечение на обстоятелствата в същото време те щяха да се опитват да спасят и собствения си живот. Рап разбираше жестоката логика на военните, но на политическата арена властваха егоизмът и арогантността. Особено в областта на националната сигурност. Принципните политици, готови да защитят страната си и да поставят интересите й пред тези на собствената си партия, се превръщаха в нищожно малцинство. Те прекарваха прекалено много време на мостика и не достатъчно в машинното отделение.

Рап се облегна назад и кръстоса крака.

— Мисля, че точно това имахте предвид.

Дикърсън енергично поклати глава:

— Не. Имайте ми доверие, президентът е ваш голям поддръжник. Посъветвах го обаче, като се има предвид как стоят нещата в този град, да контактува с вас и колегите ви чрез посредници. Особено по отношение на онова, което искаше да обсъди с вас днес.

„Дойдохме си на думата“ — помисли си Рап. Доколкото имаше представа, хора като Дикърсън печелеха между петстотин и седемстотин долара на час и макар че едва ли таксуваше президента за времето, което губеше сега, политикът беше зает човек и едва ли би дошъл до Ленгли, ако нямаше нещо сериозно.

— Както вече споменах, президентът не е доволен от бездействието на ФБР.

— Познавам някои от тези хора и за да съм честен към тях, Министерството на правосъдието не се старае да улесни живота им.

— Съгласен съм с вас, но ние все пак сме правова държава…

Рап се наведе напред и вдигна ръка, за да го прекъсне:

— Вие сте вторият, от когото го чувам днес, и да ви кажа, вече ми звучи банално.

Дикърсън не беше свикнал с такава прямота.

— Наистина ли?

— Това е един безсмислен шаблон.

— Нима твърдите, че не сме правова държава? — изненада се Дикърсън.

— Напротив. Държавата ни е правова, но много хора повтарят тази фраза, без да се замислят за реалната ситуация.

— Мисля, че имам много добро усещане за реалността.

— Помогнете ми тогава да разбера следното… откога сме длъжни да осигуряваме правна защита на враговете си?

Дикърсън замълча за момент, преди да отговори:

— Това е сложен въпрос, господин Рап.

— Не, не е — остро заяви Рап. — Не искате да ми отговорите, защото по много завоалиран начин се каните да ме помолите да рискувам живота си и да наруша същите тези закони, които вие и президентът се преструвате, че толкова уважавате. Ако е така, бих се радвал на малко искреност от ваша страна. — Рап направи кратка пауза. — И не се безпокойте, няма да ви издам пред медиите. Не е в мой стил. Единствените хора, които мразя повече от политиците, са журналистите. Просто искам да сме наясно, преди да ме изпратите да запушвам пробойни в трюма.

Дикърсън кимна. Кенеди вдигна пръст, като погледна Рап:

— Може ли и аз да кажа нещо?

— Давай.

— Това е правова държава — заговори с леко саркастичен тон директорката на ЦРУ, — но в хода на историята неведнъж е потъпквала гражданските права във време на война или опасност за държавната сигурност. Най-яркият пример е Гражданската война. Линкълн налага мораториум върху закона, смятан от мнозина за най-свещен от всички — този за личната неприкосновеност. През Втората световна война ФБР отваря всяко писмо, което сметне за подозрително. Подслушва телефонни разговори, засича телеграми, и то без съдебна заповед. Освен това, ако някой си мисли, че сме се отнасяли с всички военнопленници според изискванията на Женевската конвенция, значи не е говорил с наши морски пехотинци в тихоокеанския район. Не всеки японски пленник е бил третиран, както ни се иска да вярваме. Франклин Делано Рузвелт, когото мнозина смятат за един от най-великите ни президенти, е интернирал хиляди американци с японски, немски и италиански имена. Ние сме затваряли тези хора в лагери единствено въз основа на етническия им произход.