Винс Флин - В името на честта

— По време на Студената война Съветският съюз развиваше активна разузнавателна дейност на наша територия, колкото и да не се харесва това на някои хора, които се опитват да пренапишат историята. Джо Маккарти може да е бил пияница и гадняр, но това не означава, че изводите му са били погрешни. Неоспорим факт е, че руснаците развиваха шпионаж в колосални мащаби. Те вербуваха агенти, крадяха важни национални тайни и се опитваха да подкопават политическата ни система, като подкрепяха социалистическата и комунистическата партия. Тази малка глава от националната ни история не е само плод на пияния мозък на един младши уисконсински сенатор. Затова, макар много състрадателно и толерантно настроени хора в Америка да са склонни, съвсем оправдано, да обявят Джо Маккарти за тиранин, те забравят, че Съветският съюз е правил всичко, в което Маккарти, Джордж Едгар Хувър и Джак Кенеди са го обвинявали.

Дикърсън се намръщи:

— Боя се, че това няма връзка със случая.

— Напротив — заяви решително Кенеди. — Има, и то голяма.

Дори Рап се изненада на твърдостта, с която началничката му отговори на Дикърсън.

— Не искам да прозвучи като липса на уважение, Гейб, но се досещам защо си дошъл. Трябва да изслушаш притесненията ни, преди да поискаш да рискуваме кариерата и може би свободата си.

— Добре.

— Знаеш ли какво правехме преди петнайсет години, когато заловяхме някого, заподозрян, че е съветски шпионин? Имам предвид американски гражданин.

— Сигурно сте го предавали на ФБР — с лека усмивка отговори Дикърсън.

— Не. Хващахме го… обикновено посред нощ, закарвахме го на някое уединено място и го подлагахме на всяка форма на разпит, която можеш да си представиш.

— И подозренията не винаги се оказваха оправдани, нали?

— От близо сто случая, за които зная, само в един заподозреният се е оказал невинен.

Дикърсън изсумтя:

— Откъде си толкова сигурна?

— Тези влиятелни политици, за които говори по-рано… Онези, които представляваш.

— Да?

— Нали знаеш колко обичат да повтарят, че мъченията не действали?

— Да.

Кенеди почука с очилата по крака си.

— Е, повярвай ми… действат.

Рап погледна часовника си. Имаше да върши куп неща, а да седи в кабинета на началничката си и да убеждава един от най-близките съветници на президента в ефикасността на мъченията не беше сред тях. От многото си явявания пред различни комисии по разузнаването знаеше, че е безсмислено да си хабиш думите, за да убеждаваш хора с костюми за хиляда долара и грамоти за завършено с отличие юридическо образование, че изтезанията са полезен и необходим метод срещу врагове, които нямат доблестта да облекат военна униформа и целенасочено набелязват цивилни мишени. С подходящ екип от специалисти и достатъчно време, всеки проговаря. Рап обаче беше научил, че повечето политици предпочитат споровете и заучените гръмки фрази пред действителността.

Омръзнало му беше да убеждава кого ли не, че методът действа. Беше достигнал до заключението, че това е точно толкова безполезно, колкото бейзболист да обяснява на феновете защо е изпълнил или не е изпълнил някой удар. Ако не си стоял с бухалка в ръка на игрището, когато от хълмчето на десетина метра пред теб някой здравеняк се кани да запрати с над сто и двайсет километра в час твърдата бяла топка, която може да ти счупи черепа, няма начин да разбереш защо за части от секундата той е решил да я посрещне или да я пропусне. Лесно е да седиш на трибуната с хотдог и студена бира в ръка и да критикуваш. Също толкова лесно е да седиш в някой кабинет във Вашингтон.

В отговор на признанието на Кенеди, че в ЦРУ не само използват мъчения, ами и това действа, Дикърсън каза:

— Има неща, които няма нужда да знам. — Усмихна се смутено. — Точно затова посъветвах президента да не участва в тази среща. Този вид разговори са крайно нежелателни. Въпреки това аз ви разбирам. Дали не ме притеснява, че съм заобиколен от политици, толкова самовлюбени, че за да запишат името си в историята, са готови да съсипят тази страна? Да, притеснява ме. Дали не ме вбесява, че има хора в този град, които си мислят, че пътят към мира минава през толерантност към една нетолерантна група от мюсюлмански фанатици? Хора, които, между другото, отдавна трябва да са се научили да внимават… Да, вбесява ме.

Рап почувства искрица надежда. Не си спомняше да е чувал напоследък толкова влиятелен човек да говори толкова искрено. Дикърсън продължи: