Винс Флин - В името на честта

— Ами ти? — попита Кенеди, леко развеселена.

— Какво аз?

— Може да се каже, че си преживял същото.

— Аз не бях ранен в Куш и не бях толкова близък с убитите в антитерористичния център.

— Да, но и ти си раняван.

— Винаги съм го преодолявал.

— Може да се спори за това.

Кенеди намекваше за дългото му отсъствие след убийството на жена му.

— Слушай… грешиш, ако сравняваш Майк с мен. Първо, доста по-отдавна съм в този занаят и мисля, че ясно съм доказал колко съм отдаден на работата. Аз…

— Мислиш, че Майк не е достатъчно отдаден? — прекъсна го Кенеди.

Рап не скри раздразнението си:

— Ще ме оставиш ли да обясня, или ще ме прекъсваш?

Тя се усмихна любезно.

— Добре, продължавай.

— Не казвам, че Майк не е отдаден. Искам да кажа, че неговият живот е малко по-сложен от моя. Той има задължения, които аз нямам.

— Семейството ли?

— Да. Мисля, че работата вреди на личния му живот.

— Всички знаем за напрежението, на което ни излага тази професия.

— По-сложно е, Айрини. Не е само професията… Проблемът е в начина, по който тя влияе върху живота му. — Рап замълча и се опита честно да определи проблема на Неш. Поклати глава: — Мисля, че аз го плаша.

Кенеди се изненада:

— Откъде накъде Майк ще се бои от теб? Да не е направил нещо, за което не си ми казал?

— Не… не е това. Не е направил нищо нередно. Мисля, че се страхува да не стане като мен.

— Интересно.

— Всяка вечер той се прибира при семейството си и трябва по някакъв начин да се абстрахира от всички тези гадости. Трябва да играе ролята на баща и съпруг. Трябва да научи децата си кое е добро и кое зло. Да отговори на идеалите на Маги и да я убеди, че всичко върви добре… че всичко е наред, докато ясно осъзнава какво отвратително място е този свят. В определен момент човек си дава сметка, че някой ден може да не се прибере у дома. — Рап замълча и пред очите му изникна една сцена, която се опитваше да не си спомня.

— Миналата седмица видя собствената си секретарка, просната на пода и с дупка в главата. Такива сцени дълго време не ти дават мира.

Кенеди събра пръстите си като къщички и попита:

— Ти как се справяш с това?

Рап въздъхна. Тя от години се опитваше да го накара да говори за убийство на жена си.

— Не знам. Просто се справям.

— Мисля, че нещата са по-сложни.

Рап сви рамене:

— Аз не съм като нормалните хора. Мисля по различен начин.

— Ти така твърдиш — с леко обвинителен тон отбеляза тя.

Рап видя възможност за контраатака.

— Ами ти как се справяш?

— С кое?

— С напрежението на професията. Ходиш ли на психотерапевт?

Кенеди наклони главата си на една страна и го погледна строго:

— Не е твоя работа.

Айрини рядко издаваше емоциите си, но на Рап му се стори, че видя нещо за момент в очите й. Искрица гняв, която го предупреди да не задълбава в темата. Можеше да го приеме като признание, че началничката му ходи на психолог, най-вероятно при Люис.

— Интересно колко едностранчиво поставяш въпроса. Ти си ми шеф, приятели сме и постоянно ме убеждаваш как трябва да се срещна със специалист и да обсъждам с него мъката си по смъртта на Ана.

— Да, така е, но ти се опитваш да смениш темата. Не става дума за мен. Става дума за теб и Майк.

Рап трябваше да отклони вниманието й от себе си. Искаше да говорят за Неш.

— Разликата е от небето до земята. Първо… аз се прибирам в празна къща. Не се налага да живея с тази лъжа всеки път, щом отворя вратата.

— Каква лъжа?

— Да уча децата си да бъдат послушни… да не шмекеруват в училище… да живеят по правилата… а междувременно днес съм нарушил четири-пет закона и съм убил един човек. След време това започва да тежи.

— На теб не ти ли тежи? — попита Кенеди, като се втренчи в него. — Поне мъничко?

Този въпрос толкова изненада Рап, че той се замисли за известно време. Отдавна никой не му го беше задавал.

— Кое по-точно?

— Ами, всичко, свързано с работата. Но да започнем с онова, което тежи най-много на повечето хора. Убиването.

Рап поклати глава:

— Никога не ме е притеснявало. Хората, които убивам, не са от най-примерните граждани.

Кенеди беше чела всички доклади от мисиите му и бе изслушвала онези, които бяха твърде деликатни, за да ги документира писмено. Знаеше, че Рап не си пада по подробните обяснения и до нея достигат само съкратени версии.

— Никога ли не си убивал невинен минувач?

— Какво значи „невинен“? Ако говориш за някой професионален телохранител, нает да пази доказан негодник, той вече не е невинен по моите разбирания. Ако ще си играеш на наемник, трябва да си осъзнал, че може и ти да получиш куршум.