Винс Флин - В името на честта

Кенеди кимна. Бяха обсъждали някои от тези неща и преди.

Рап се замисли, реши да внесе малко емоция. Така Кенеди по-лесно щеше да се хване.

— Онова, което най-много ми тежи, е, че нямам неговия живот.

— В какъв смисъл „неговия живот“?

— Бих зарязал тази помия на мига, ако можех да върна времето и Ана отново да е до мен. След работа човек се прибира при семейството си, децата го обичат и глупакът си мисли, че така ще е вечно. После нещо се случва и изгубваш всичко… Когато някога си имал нещо, което ти е било по-ценно от всичко на света, и изведнъж го загубиш… започваш да недоумяваш как има хора, готови да вършат тези гадости на толкова висока цена.

Кенеди запази дълго мълчание. След известно време каза:

— И за теб не е много късно, Мич. Още си млад.

— Имаш предвид да си намеря друга. Да създам семейство с куп деца? — Рап поклати глава. — Не съм сигурен, че това е за мен. Освен това някой трябва да върши тази работа, а не виждам много други с достатъчно умения и желание да заемат мястото ми.

— Сигурна съм, че ще ти намеря заместник.

Рап се усмихна самоуверено.

— А сигурна ли си, че той ще издържи?

— Едва ли. — Кенеди се замисли и започна да осъзнава, че той може би има право. — Значи ти предлагаш Дикърсън да направи Майк звездата на ЦРУ.

— Още не съм обмислил подробностите, но да… в общи линии това е планът.

— Мислиш ли, че ще се съгласи?

— Не знам, но ние няма да му дадем друг избор.

Кенеди поклати глава.

— Съмнявам се, че ще му хареса.

— Отначало не, но според мен доста бързо ще приеме идеята.

Кенеди присви очи.

— Не знам, Мич… Може да не е чак толкова твърдоглав, колкото теб, но и той е упорит.

— Когато види колко се гордеят Маги и децата с него, ще ни прости — усмихна се Рап.

— Ще си помисля.

— Добре. — Рап погледна часовника си. — Трябва да тръгвам. Трябва…

Кенеди го спря:

— Да. Трябва да отидеш до „Дълес“. Приятелите ти искат да те видят.

— Кои приятели?

— Колегите ти от другата страна на голямото езеро.

— Аха. — Тези срещи на неутрална територия вече се превръщаха в практика. — Кога трябва да съм там?

— Ако не искаш да те чакат, след петдесет минути трябва да тръгнеш.

Рап изруга на ум. Сакът му винаги беше готов в колата, затова нямаше нужда да се приготвя, но искаше да види Скот Коулман и да му каже да се отбие през кабинета на Люис.

— Имаш ли нужда от някаква помощ? — попита Кенеди.

Рап почти се изсмя на въпроса, но преди да отговори, някой почука и вратата се отвори. Високият около метър и деветдесет Чък О’Браян влезе в стаята. Червендалестият директор на Националната служба за тайно разузнаване беше в Ленгли от трийсет и три години и съдейки по стиснатите зъби и напрегнатото му изражение, Рап се досети, че има лоша новина.

— Извинявайте за прекъсването… — О’Браян измина разстоянието до бюрото с три дълги крачки и застана до Рап, — но току-що получих една информация.

— Каква? — попита Кенеди.

— Изглежда, че Глен Адамс е предприел на своя глава малка екскурзия.

— Какво? — сепна се Рап, изненадан, че новината за изчезването на генералния инспектор на ЦРУ вече се е разчула.

— Къде е отишъл? — поинтересува се Кенеди.

— Във Венецуела — отговори О’Браян. — Кацнал е в Каракас преди около час и половина. Излетял е снощи от Ню Йорк.

— Каракас ли? — учуди се Кенеди. — Защо в Каракас? Да няма роднини там?

— Доколкото знам, не.

Кенеди бавно се обърна към Рап.

— Имаш ли представа какво прави Глен Адамс във Венецуела?

Рап я погледна с немигащи очи и поклати глава.

— Откъде да знам? Да не съм му майка?

За късмет на Рап Скот Коулман нямаше навик да спи много. Бившият „тюлен“ от военноморския флот се беше прибрал от Ню Йорк в четири сутринта и след три часа сън бе станал, за да започне новия работен ден. Когато Рап му се обади, Коулман беше минал през залата за фитнес и бе пробягал редовния си седемкилометров крос. Разбраха се да се срещнат на едно от обичайните си места след двайсет минути. Рап взе сака си от багажника на колата и си пусна набързо душ в съблекалнята на фитнес залата в Ленгли. Десет минути след като излезе от кабинета на Кенеди, вече пътуваше.

Излезе през главния изход откъм булевард „Доли Мадисън“ и извади телефона си. Намери номера на Маги Неш и набра. След пет позвънявания от слушалката на хендсфрий устройството прозвуча познат глас:

— Маги Неш.

— Здравей, Маги… Мич се обажда. Как си?