Джеймс Патерсън - Спасителят

— Господи! — прошепна възхитено Джеф, протягайки шия. — Оня там на бара не е ли Род Стюърт?

— Не е Род Стюърт. Обаче ми се струва, че виждам Томи Лий Джоунс.

Сервитьор на име Луис дойде да попита не са ли готови с поръчката.

— За мен раци — затвори менюто Джеф, сякаш правеше това всеки ден.

Ели си поръча пилешка салата. В ухото й имаше слушалка, която й позволяваше да се свързва с Нед отвън. Просто чакаха удобния момент, за да направят хода си. Божичко …

Минаха няколко минути. Сервитьорът им донесе поръчката. Изведнъж Лиз Стратън се надигна с едната от приятелките си и двете се запътиха към тоалетната.

— Почваме, Нед — каза Ели в микрофончето и крадешком се огледа към бара. — Пази ми гърба, Чамп.

— Егати късмета! — изстена Джеф, вперил поглед в току-що пристигналото ястие. — Виж каква страхотна манджа изпускам.

Ели се надигна от мястото си и се насочи право към Лиз Стратън, настигайки я в задния край на ресторанта. Лиз я погледна с безразличие, после я позна и се усмихна. Ели се наведе към нея, все едно се готви да я целуне по бузата.

— Знаете коя съм, госпожо Стратън. Знаем за вас и Тес Маколиф. Трябва да поговорим. Право напред има задна врата. Навън чака кола. Ще го направим без усложнения, ако дойдете веднага.

— Тес… — Тя се поколеба. После бързо погледна към телохранителите. — Не, не мога.

— Разбира се, че можеш, Лиз. В противен случай те прибираме за изнудване и съучастничество в убийство. Просто не се оглеждай назад, а ме последвай през вратата навън.

Лиз Стратън стоеше неподвижно и не знаеше какво да предприеме.

— Повярвайте ми, госпожо Стратън, никой няма да ви обвини, ако ни помогнете.

Накрая Лиз кимна.

— Суз, ти отивай — подвикна тя на приятелката си. — Ей сега идвам.

Ели прегърна Лиз през раменете и меко се опита да я побутне към вратата.

— Нед, излизаме — каза тя в апаратчето.

Един от телохранителите се изправи, гледайки към тях, явно мъчейки се да разбере какво става.

Ели избута Лиз през вратата. Хайде, Чамп, действай! Твой ред е , помисли си тя.

— Здрасти, пичове. — Джеф пристъпи към бара, препречвайки им пътя. — Знае ли някой от вас къде мога да намеря билети за концерта на Бритни Спиърс в „Кравис“? Мисля, че беше в „Кравис“, а?

— Върви на майната си — каза телохранителят с опашката и се опита да го избута от пътя си.

— На майната си? — смаяно примигна Джеф. Той изрита силно едрия мъж в краката и го събори на пода. — Аз гледам на Бритни много сериозно и никак не обичам хора, които се отнасят с нея като с последната курва.

Той сграби другия телохранител за ръката и го тласна в бара. Поднос с чаши се разсипа, звъннаха строшени стъкла.

Хубавата брюнетка зад бара, с името Синди на джобчето, извика:

— Хей, я да спирате! — После се обърна към другия барман. — Анди, ела да помогнеш. Боби! Майкъл!

Изведнъж Опашката бръкна под сакото си и извади пистолет.

— От друга страна, брато — обади се отново Джеф, отстъпвайки назад с вдигнати ръце, — всяка, която си пъха езика в гърлото на Мадона пред цял свят, според мен си е жива и здрава кучка.

Той блъсна едно бар-столче към стреснатия телохранител, след което се втурна към изхода.

— Ама това си ти! — ахна Чамп, блъскайки се в Род Стюърт на бара. — Много ми хареса последният ти албум, брато. Много романтичен. Не знаех, че и ти си такъв.

— Това е Нед Кели — каза Ели, побутвайки Лиз към задната седалка на служебната си кола.

Лиз замръзна на мястото си, шокирана и объркана от това, което чу.

— Той е невинен, госпожо Стратън. Приписват му убийства, които смятаме, че са били извършени по нареждане на съпруга ви.

Аз се извърнах от мястото си зад волана и се вгледах в очите на Лиз Стратън. Не ми се видя вбесена или поне раздразнена от това, което се разиграваше. Гледаше само леко уплашено.

— Не мога да ви кажа… Той ще ме убие — каза Лиз. — Умирам от страх само като се сетя за него. Обаче повече не мога да търпя.

— Ще го арестуваме, госпожо Стратън. — Ели се намести до нея на задната седалка. — Но за да го направим, имаме нужда от помощта ви.

Настъпих газта и подкарах бързо, още щом чух задната врата да се хлопва. Минах няколко преки, свих в една странична уличка и спрях към края й.

Ели се обърна към Лиз. Ето това е, помислих си аз. Онова, което жената на Стратън щеше да каже в следващите две минути, или ще ме спаси, или ще ме съсипе.

— Знаем, че сте платили на Марти Милър да се представи за Тес Маколиф и да прелъсти мъжа ви.