Джеймс Патерсън - Спасителят

— Тук идвам вече от трийсет години, но не съм виждал никой да си поръчва такова нещо. Бива ли го?

— Моля — Чамп бутна чинията си към него, — за мен ще бъде чест. Пробвайте го, господин Рот.

— Не, благодаря — отклони поканата Сол. — Опитвам се да не ям много преди обед.

Поставих вилицата си на чинията и навеждайки се към него, попитах:

— Какво успя да направиш?

— Някои неща — Сол сви рамене и натопи филийката си в рохкото яйце. — Макар че от някои от тях сигурно ще те заболи, детко. Знам, че си падаше много по това момиче. Направих някои проверки, използвайки собствени източници. Опасявам се, че не е точно така, както си го мислел, Неди. Денис Стратън не е използвал Тес. Било е обратното.

— Какво искаш да кажеш? — учудих се аз. Възможно ли е тя да е скроила номер на него ?

Сол отпи от кафето си.

— Всъщност Лиз Стратън е стояла зад връзката на Денис Стратън с онова момиче. Дори нещо повече — тя я е организирала. Скроила му е номер. Момичето е било неин човек.

Примигнах неразбиращо.

— Но защо го е направила?

— За да го дискредитира — отвърна Сол, разбърквайки кафето си. — Всички знаят, че този брак на Стратънови не е точно такъв, какъвто изглежда. Лиз отдавна иска да се махне от него. Обаче той я държи много изкъсо. Повечето от парите им са на негово име. Тя се е канела да му скрои капан и да се измъкне с всичко, каквото той има.

— Чувал съм за такива кучки… — Джеф натъпка устата си със солидно парче омлет.

Направих му знак да млъкне. После попитах Соли:

— Искаш да кажеш, че Тес е била наета, така ли? Нещо като актриса…

— Малко повече от това, детко. — Сол извади сгънат лист от джоба на пуловера си и ми го подаде. — Опасявам се, че е била професионалистка.

Това бе факс от полицейска справка. От Сидни, Австралия. От него ме гледаше лицето на Тес. Косата й бе силно опъната назад, очите — сведени. Различно момиче. Името, написано на полицейската справка, бе Марти Милър. Била е арестувана няколко пъти за продажба на рецепти за наркотици и проституция.

— Исусе Христе! — смаях се аз и се облегнах назад.

— Била е професионалистка от висока класа, Нед. Но от Австралия. Ето защо за нея тук няма нищо.

— Нов Южен Уелс — промърморих аз, припомняйки си първия ни ден на плажа.

— Австралийка, значи. Не съм изненадан. — Джеф дръпна листа от ръката ми.

Професионалистка , на която е било платено да прелъсти Денис Стратън. Наета, за да свърши дадена работа! Кръвта ми кипна. А аз през цялото време да се тормозя от мисълта, че не я заслужавам…

— Значи той е разкрил работата и е пратил да я убият — отроних аз през зъби.

— Стратън си има хора, които работят за него и са готови да направят всичко, което им нареди.

Кимнах. Сетих се, че Ели се съмняваше в местното ченге Лоусън. Оня, дето, изглежда, все се въртеше около Стратън.

— Ето защо полицията пипа така неохотно. Знаят, че двамата са свързани. Той ги държи в малкото си джобче, нали?

— Ако искаш да го хванеш, Неди — каза Сол, отправил настойчив поглед в мен, — аз също имам някои и други неща в малкото си джобче.

Усмихнах му се с благодарност. После отново вперих поглед във факса. Бедната Тес! Толкова красиво лице. Онзи ден вероятно също е смятала, че ще си получи парите. Топлият й, пълен с надежда, поглед отново се върна в съзнанието ми. Предчувствала е, че и нейния късмет ще се обърне.

Ще го пипна, Тес , заклех се аз, загледан в лицето й. После вдигнах очи и сложих факса на масата.

— Марти Милър — промърморих на себе си и се усмихнах на Сол. — Та аз дори не съм знаел името й!

Денис Стратън излезе от офиса в една от финансовите сгради по „Ройъл Палм Уей“ малко след пет.

Бентлито му се измъкна от гаража си и аз запалих раздрънканата си импала.

Не съм напълно сигурен защо изпитах внезапното желание да го проследя, но онова, което ми разказа Соли, наистина ме ядоса. Бях видял Стратън в действие на терасата с Ели. Предполагам, че съм искал да се убедя със собствените си очи какви ги върши.

Стратън мина покрай светофарите и продължи по моста към Уест Палм. Последвах го през няколко коли. Той непрекъснато говореше по телефона. Според мен, дори и да ме забележеше, едва ли някакъв си тип като мен в раздрънкана таратайка щеше да остави някаква следа в съзнанието му.

Първата му спирка бе „Рейчъл“, на 45-а улица — заведение, където можеш да излапаш огромен стек, като през това време гледаш стриптийзьорките на пилона. Портиерът на вратата го поздрави сърдечно, сякаш бяха стари приятели.