Джеймс Патерсън - Спасителят

— Не съм му споменал и за теб, ако това ще те накара да се почувстваш по-добре — усмихнах се аз.

— О, браво на теб! — засмя се горчиво Ели. — Наистина ме успокои. Още от самото начало знаех, че това с вътрешна работа. А сега нямам ни най-малка представа чия. — Тя се замисли. — Щом Лиз Стратън е погодила номер на мъжа си…

— …Значи би могла да му погоди номер и за картините — довърших мисълта й. — И аз се сетих за това.

Ели отново седна. По унесения й поглед разбрах, че я е завладяла някаква озадачаваща я мисъл, която не й бе хрумвала досега.

— Възможно ли е да сме сбъркали за Стратън?

— Да предположим, че тя е погодила номер на мъжа си с Тес. — Аз седнах до нея. — Но защо тогава се е нахвърлила и върху приятелите ми? Защо е трябвало да убиват Дейв?

— Не — поклати глава Ели, — това е дело на Стратън. — Сигурна съм. След като е бил изработен, си е помислил, че ти си го изработил.

— Кой тогава е Гаше, по дяволите? Лиз ли?

— Не знам. — Тя извади тефтерче и си записа нещо. Нека се придържаме към това, с което разполагаме. Почти сме сигурни, че Стратън има пръст в убийството на Тес. Явно е разбрал, че тя му е пробутана нарочно. И ако е така, по всяка вероятност се е досетил, че зад тази работа стои жена му.

— Е, сега вече знаем за какво са всички тези телохранители! — възкликнах аз. — Не за да я пазят, а за да внимават да не избяга.

Ели кръстоса крака на стола като йога и отново взе факса.

— Мисля това да го предоставим на полицейското управление в Палм Бийч. Може по-добре да се оправят…

— Човекът, който ми го даде, ме предупреди да не го показвам на полицията.

— Окей, Нед! — погледна ме тя остро. — Предавам се. А какво ти препоръча да правиш с него?

— Да се оправдая.

— Да се оправдаеш? Това означава ли да оправдаеш и мен?

— Тази жена крие много опасности. Ако успеем да се доберем до нея… Ако тя ни помогне да докажем връзката между Стратън и Тес, а може би да разгадаем и мистерията с картините, това ще бъде достатъчно, нали?

— И какво искаш да направиш по този въпрос? Да я отвлечеш ли? Казах ти, че вече опитах…

— Ти си опитала по твоя си начин. Но виж какво… — Аз вперих поглед в очите й. — Не ме питай откъде знам това, но успях да науча, че Лиз Стратън има определена среща в четвъртък за обяд в „Табу“. Това е вдругиден.

— Кой ти го каза? — Ели сякаш вече започваше да се ядосва.

— Не ме питай. — Взех ръката й в своята. — Казах ти вече, един човек с влияние.

Тя се усмихна мрачно:

— Този твой познат има ли достатъчно влияние да ме измъкне от килията до теб, когато цялата тази работа се разчуе? — Стиснах й ръката с благодарна усмивка. — Освен това стои и въпросът с телохранителите, Нед. Те винаги са около нея. А и едва ли би било проява на мъдрост да се появиш на обществено място посред бял ден, нали? И то не къде да е, а в „Табу“.

— Вярно е — съгласих се аз, — но за щастие, познавам човека, който ще го направи.

— Е, как изглеждам? — Джеф се ухили, надничайки над очилата си „Оукли“. — Бая съм светнал, а? За монтьор като мен това си е направо изстъпление. Благодарение на магазина „Поло“.

Добре подредената предна зала и барът на „Табу“ бяха пълни с представители на хайлайфа в Палм Бийч.

Безброй блондинки и жени в кашмирени блузи в пастелни тонове, с чанти „Хермес“ в ръце. Мъже в „Стъбс и Уутън“ със слънчеви очила, с небрежно наметнати на раменете пуловери, разсеяно ровейки в раците си и салатите „Цезар“. Някои от тях изглеждаха така, сякаш току-що са излезли от именията си по Оунгън Авеню.

— Калвин Клайн ряпа да яде — кимна Ели. Тя разглеждаше залата, надничайки през рамото на Джеф.

Лиз Стратън обядваше на една ъглова маса с три свои приятелки. Двамата й телохранители бяха седнали на бара, поглеждайки ту към Лиз, ту към току-що слязлата от едно ламборгини стройна блондинка.

— Просто се наслаждавам на пейзажа, преди да скоча и да почне екшънът. Човек никога не знае кога пак ще получи покана за острова — рече усмихнато Джеф.

Ели отпиваше от перието си с лимон. Беше видимо притеснена, защото никога не бе й хрумвало, че ще седи в „Табу“. До този момент я успокояваше мисълта, че си върши работата. Обаче само след няколко минути, ако нещата не потръгнеха както трябва, обвинения като „подстрекателство и съучастничество“ щяха да й се сторят просто като дар Божи.

Номерът беше да изведат Лиз Стратън от ресторанта, а телохранителите да си останат в него. Нед чакаше отзад в колата. Надяваха се, че Лиз ще се разприказва с такова удоволствие, с каквото те бяха готови да я изслушат.