Джеймс Патерсън - Спасителят

Спрях на един паркинг надолу по улицата от другата страна и зачаках. След петдесет минути бях готов да зарежа цялата работа и да се прибера. Но половин час след това видях Стратън да излиза от заведението. Беше заедно с още един мъж — висок, червендалест, с побеляла коса, в син блейзър и убитозелени панталони. Един от онези надменни типове, които сякаш казваха: „Родът ми е от първите янки, дошли в Америка на борда на «Мейфлауър»“. Двамата се смееха и си подхвърляха закачки.

Качиха се в бентлито, свалиха му гюрука, запалиха пури и потеглиха. Аз ги последвах. „ Синята кръв“ на вечерна разходка! Те се насочиха към Белведере, минаха покрай летището и свърнаха към Палм Бийч Кенъл Клъб. На ВИП паркинга.

Явно този ден не е бил силен за заведението, защото момчето, което паркираше колите, огледа подигравателно таратайката ми, но с удоволствие взе двайсетачката, която му подадох, и ми пъхна пропуск за клуба. Стратън и приятеля му се насочиха към асансьора за ложите.

Седнах в другия край на покритото със стъкло заведение. Поръчах си бира и сандвич и се почувствах задължен от време на време да ставам, да се приближавам към кабинката на букмейкъра и да правя малки залози от по два долара. Стратън също участваше активно в залаганията. Изглеждаше весел, смееше се гръмогласно, пуфкаше си пурата и на всеки манш измъкваше стотачки от дебела пачка в джоба си.

Към тяхната маса се приближи трети човек — дебел, оплешивяващ мъж, с тиранти. Те продължиха да залагат като луди и да поръчват бутилки шампанско. Колкото повече губеха, толкова по-весело се смееха, давайки щедри бакшиши на стюарда, който идваше да взема залозите им.

Около десет часа Стратън се обади по телефона си и всички едновременно се изправиха. Той подписа сметката — вероятно няколко хиляди, — после ги прегърна през раменете и тримата тръгнаха надолу.

Платих и поех след тях. Те се набутаха в бентлито. Гюрукът му бе свален и всички пушеха пури.

Малко криволичейки, се върнаха обратно в Палм Бийч през средния мост. Стратън направи десен завой и пое към кея.

Време за купон, а, момчета?

Вратите се отвориха пред тях и пазачът им махна да влизат. Нямаше как да ги последвам, обаче любопитството ми се разпали. Паркирах колата в една странична уличка и пеша се качих обратно на моста. Повървях по него и намерих място, откъдето кейовете се виждаха като на длан. Малко по-нататък бе седнал един възрастен чернокож мъж с въдица в ръка.

Стратън и дружките му все още криволичеха из пристанището. Тримата се приближиха до предпоследния кей и се качиха на борда на една огромна бяла яхта, на име Мирабел — едно от онези бижута на съвременната техника, от които човек не може да откъсне очи. Стратън се държеше като собственик и поздравявайки екипажа, започна да развежда приятелите си из палубата. После се скриха за малко от погледа ми, но скоро отново излязоха, понесли в ръце ядене и пиене. И пак подхванаха купона, разположили се на яхтата на Стратън, сякаш светът бе техен.

— Опа! — подвикна чернокожият въдичар до мен.

Три дългокраки, прилични на манекенки, момичета, пристъпвайки предпазливо на високите си токчета, бавно се насочиха към яхтата. После се качиха на борда на Мирабел . Като нищо можеха да бъдат ония гърли, дето се въртяха около пилона същата вечер в „Рейчъл“.

Стратън, изглежда, бе близък познат на едната от тях — блондинка в къса червена поличка. Той я прегърна и представи и останалите на приятелите си. Всеки получи по чаша и постепенното разделение по двойки започна. Дебелият взе да танцува със слабо, червенокосо момиче в къса тениска с гол кръст и дънкова пола.

Стратън придърпа Червената поличка на една от пейките. Започна да я целува и да я опипва. Тя обгърна талията му с дългия си крак. После той се надигна, хвана я за ръката и стиснал бутилка шампанско, подхвърли някаква шега към приятелите си. Двамата изчезнаха долу.

— Егати шоуто! — подхвърлих аз на въдичаря.

— Всяка вечер е така — каза той. — Скъсват се по това време на годината.

— Откъде го взе това? — надигна се Ели от кухненския барплот, без да откъсва поглед от факса с полицейската справка за Тес.

— Не мога да ти кажа, човек с влияние е — отвърнах загадъчно.

— С влияние ли? — Тя поклати глава. — Това не е влияние, Нед. Дори полицията я няма тази информация. Аз рискувам всичко, като се заемам с това, а ти дори не можеш да ми кажеш с кого, освен нас, контактуваш?