Джеймс Патерсън - Спасителят

Мамка му , възкликна той и чак подскочи. Без да иска, щракна напосоки с фотоапарата. Този, дето излезе на улицата, беше Нед Кели.

Определено беше Кели! Той трескаво изщрака няколко бързи снимки. Чувстваше се така, сякаш бе ударил джакпота.

Сега трябваше само да не сваля очи от тази малка сладурана Ели. Изобщо не бе очаквал толкова приятно развитие на нещата. Той насочи обектива към Кели, увеличи го и отново защрака.

Разбира се, много добре знаеше, че този глупак е невинен. Явно мацката от ФБР също имаше такова чувство. Или нещо заговорничеха.

Замисли се какво да прави. Би могъл да изтича и да арестува Нед. Успехът щеше да му е в кърпа вързан. Щяха да поместят снимката му на първа страница на Ю Ес Ей Тудей . Разбира се, тогава щеше да се наложи да даде обяснение защо е следял Ели.

Той отново увеличи образа на Нед Кели и го снима точно когато се качваше в някаква стара таратайка. Номерата й бяха от Северна Каролина — засне ги в едър план. Още една снимка анфас на Кели. Момчето никак не изглеждаше зле, въпреки несгодите напоследък.

О, имаш кураж, драги! , призна си високият. Целият свят го търси, а той къде бил — в собствената ти къща .

Високият сложи фотоапарата настрана и премятайки кибритената кутийка между пръстите си, се загледа замислено след потеглящата кола на Кели.

Хлапак е още , помисли си той, ама куражлия .

Докато пристигна до работилницата на Чамп, бе станало полунощ. За моя изненада, вътре светеше. После видях неговото дукати, спряно до контейнера за боклука.

— Накъде така по нощите? — попита ме той, докато се промъквах през вратата към гаража. Чамп седеше с вдигнати на тезгяха крака, държейки в ръка вечната бутилка бира. Телевизорът бе включен. Джей Лено интервюираше Никол Кидман.

— Националната ни гордост, а? — казах аз, сядайки до него и кимайки към екрана.

— Тя е австралийка, брато, а аз съм новозеландец — отвърна Джеф леко обиден и ми предложи бира. — Не вярвам да знаеш снощните резултати по кърлинг просто защото си роден близо до Канада, нали?

— Позна — кимнах аз и двамата си чукнахме бутилките. Аз също се облегнах назад и си вдигнах краката на тезгяха.

— Е, и как беше партито, брато? Готини жени имаше ли?

— Само една — отвърнах аз.

— Тия високи кучки… — промърмори Джеф, без да ми обръща внимание, кимайки към Никол на екрана.

— Винаги съм смятал, че човек трудно може да се оправи с тях. Краката им ти пречат. Познавах една мацка…

— Чамп — прекъснах го аз, — искаш ли да чуеш какво се случи тази вечер?

— Всъщност — отвърна той, отпускайки се на стола и обръщайки поглед към мен — трябва да ти кажа колко пълноценно решение взе, когато реши да ме включиш в това. Тази мацка, за която почнах да ти говоря, е истинска нощна птица. Два пъти седмично работи като администраторка. В „Бразилиън Корт“.

Свалих си краката долу и му посветих цялото си внимание.

— Първо на първо, трябва да се примириш, брато, че онова твое готино момиче изобщо не е било мацката, за която си мечтаел.

— Мисля, че тези неща вече не ме вълнуват толкова. — въздъхнах аз.

Той също си свали краката и се извърна към мен.

— Доколкото разбрах, доста често е имала гости. И то видни. Как ти звучи името Стратън?

— Като новина от стар вестник — измърморих разочаровано. — Денис Стратън се е виждал с Тес. Това вече го знам.

— Уцели, ама едва в края на мишената — поклати глава Джеф с хитра усмивка. — Нямам предвид стареца, брато. Говоря за Лиз Стратън, жената на Денис .

Той се наслади на изумения ми вид, отново вдигна крака на тезгяха и самодоволно отпи от бирата си.

— Как мислиш, бива ли ме за тази работа, а?

Много неща ме бяха шокирали, откакто излязох от апартамента на Тес в „Бразилиън Корт“, и вече сякаш почвах да му губя края. Какво общо има жената на Стратън с Тес, по дяволите?

Двамата с Ели се бяхме разбрали, че ако трябва да й се обаждам в офиса, да използвам името Стив, като от Маккуин. Това ми беше първата работа на другата сутрин. Разказах й какво ми бе съобщил Чамп.

— Мисля, че трябва да говорим с Лиз Тейлър, Ели.

— Преди това обаче е нужно да разберем коя всъщност е тя.

Имах си един коз, който криех до този миг, но реших, че сега е моментът да го изиграя.

— Може би аз знам един начин.

— Не, ти няма да правиш нищо — ядоса се Ели. — Стой мирно. Ще ти се обадя, щом се добера до някаква следа. Ясна ли съм, Стив?