Джеймс Патерсън - Спасителят

Непозволен удар , помисли си Ели, още щом го каза. Да можеше да си вземе думите назад. За това поне знаеше, че не е вярно.

— Май си го заслужих — въздъхна Нед, — но ти вече сигурно си проверила в Стоутън и си разбрала, че съм ти казал истината. Проследява ли се този разговор, Ели?

— Не — бързо отговори тя, макар че си даде сметка, че това всъщност означава: „Разбира се, че го записвам, глупак такъв. Аз работя за ФБР!“.

— Супер — примирено въздъхна Нед. — Няма какво толкова да губя. Окей, бях с нея, но не съм я убил аз. Ти не разбираш…

— Обаче разбирам много добре едно друго нещо! — прекъсна го тя. — Твърдиш, че си невинен, нали? Ами тогава — докажи го. Предай се! Давам ти думата си, че всичко онова, което разкажеш, ще бъде надлежно проверено. Вчера ти нито веднъж не ме заплаши. Това е добре, ще ти свърши работа. Разбери, че се опитвам да ти помогна, Нед, а това е единственият начин. Друг няма.

Последва ново дълго мълчание. По едно време й се стори, че линията е прекъснала. Но най-сетне го чу да въздиша.

— Мисля, че е време да тръгвам.

— Какво искаш да направиш? — Ели осъзна, че започва да издава емоциите си. — Да се самоубиеш ли?

Той се поколеба за миг, преди да я попита:

— Намери ли Гаше?

Тя погледна часовника си, бе сигурна, че го е задържала достатъчно дълго на телефона, за да разберат къде се намира. Навярно бе в някоя телефонна кабина и можеше да изчезне за минута.

— Не — отвърна тя. — Още не сме го открили.

— Тогава продължавай да търсиш, моля те. Но страшно грешиш за Тес. Никога не бих я убил.

— Какво, да не ти е поредната дружка от детството? — подигравателно попита тя.

— Не — тихо отвърна Нед. — Нищо подобно. Някога влюбвала ли си се, Ели?

Денис Стратън кипеше от яд.

На бюрото пред него лежаха Ю Ес Ей Тудей и Бостън Глоуб .

Тази абсолютна аматьорка пращаше всичко по дяволите.

Докато четеше за нескопосания арест в Бостън, усети как стомахът му се стяга. Бе им казал да вземат професионалисти, а те изпратили оная кучка от „Изкуствата“! И сега всички духаха супата. А този Нед Кели вече е потънал в дън гори. И то с нещо изключително ценно, което бе собственост на Стратън.

ФБР бе оплескало нещата. Мамка му, беше ги предупредил! Сега вече не биваше да рискува повече. Кели трябваше да бъде заловен. Пет пари не даваше какво ще стане с него. Ако го питаха него, беше най-добре крадецът да приключи дните си в онази къща в Лейк Уърт с останалите копелета.

Стратън отново вдигна вестника и зачете. От ФБР твърдяха, че нямали представа къде е сега. Безсилието им вече бе започнало да се превръща в кошмар за Стратън.

Той се пресегна за мобилния си телефон и набра един частен номер. След три позвънявания един познат глас го помоли:

— Изчакайте само минутка.

Стратън зачака нетърпеливо, като през това време провери пристигналите през сутринта факсове. Бе поддържал тези отношения от доста време, вече бе настъпил часът да се оправят сметките. Дълго време плащаше за обучението в частни училища на проклетите хлапета на този тип. Даваше пари и за риболовни излети до къщата му в Кий Уест. Стратън трябваше да си събере дивидентите.

След няколко секунди гласът отново се чу:

— Четохте ли сутрешните вестници?

— Четох ги — изръмжа в телефона Стратън. — И това, което е написано там, никак не ми харесва! ФБР е оплескало цялата работа. У Кели има нещо много важно, което си е мое. Хич не се заблуждавай — стоката е у него. Ти ме увери, че ситуацията е под контрол, но до този момент не виждам нищо в подкрепа на уверението ти. Само дето става още по-зле.

— Ще се погрижа — каза гласът, опитвайки се да звучи спокойно. — Вече имам човек в онзи район. Той ме осведоми, че има начин господин Кели да бъде намерен.

— Искам си това, което е мое. Няма нужда да го казвам по-ясно, нали? Каквото и друго да стане, то не ме засяга. Това е просто бизнес.

— Смятам, че схващам ситуацията, господин Стратън. Успокойте се. Знам, че сте зает човек, но поиграйте малко голф, идете да ви направят масаж. Всеки момент очаквам моят човек да ми се обади. Можете да разчитате на него. Както съм ви казвал стотици пъти, каква е ползата от приятелите, ако…

Стратън ядосано прекъсна връзката. Пусна телефона в джоба си и стана, оправяйки ризата си. Още от самото начало трябваше да подхване работата така — с истински професионалисти.

В стаята влезе жена му, облечена с черно трико. От талията й висеше вързан за ръкавите кашмирен пуловер.