Джеймс Патерсън - Спасителят

Беше се заела да защитава Нед, а той я бе изиграл.

Кучият му син е познавал Тес Маколиф! , непрекъснато си повтаряше тя. Бил е с нея в деня, в който е била убита. Чувстваше се като пълна глупачка.

Ели бе все още в бостънския офис, но се канеше да си тръгва същата вечер. Целия ден прекара в телефонни разговори — един тревожен разговор с майка си и баща си от Ню Джърси, един с регионалния директор на ФБР, който отново я накара да повтори патилата си. А след това — маса разговори с цел да разбере дали има някой в бизнеса с картини, който да се подвизава под името Гаше .

Разбира се, тя знаеше това име. Всеки с диплома по история на изкуствата го знаеше.

Гаше беше прочутият доктор с болезнено тъжните сини очи от една от последните картини на Ван Гог. Завършена е била в Овер през юни 1890 година, само няколко седмици преди великият художник да се застреля. Това е била първата продадена картина за триста франка, тоест осемдесет и пет долара. През 1990 година един японски бизнесмен плати за нея осемдесет и два милиона долара — най-високата цена за произведение на изкуството по онова време. Какво общо обаче имаше, по дяволите, всичко това с кражбата във Флорида?

Освен това положи усилия да научи всичко за Нед Кели. Полицейските досиета на приятелите му. На баща му. На по-големия му брат, който е бил убит през 1997 година от полицията по време на обир, замислен най-вероятно от баща му.

Всичко това бе точно така, както й го бе разказал и Нед.

После в сайта на Бостънския университет намери негова снимка, заедно с целия отбор по хокей. Снимката бе от 1996 година. След това провери и училището в Стоутън. Наистина е бил обвинен несправедливо от една ученичка. И няколко седмици след това напуснал. Точно както сам й го бе обяснил. За тези неща не я бе излъгал.

А само за последните четири дни.

Никога не бе достигал дъното през живота си, а сега изведнъж бе издирван от властите за цяла серия жестоки убийства. Но независимо какво сочеха уликите, Ели бе сигурна, че няма работа с жесток престъпник. Най-много да се окаже лъжец или човек с напълно объркана психика. А може и да е непоправим женкар. Обаче хладнокръвен убиец — друг път! Та той дори не знаеше да борави с оръжие.

Тя гневно се надигна иззад бюрото. Морети може би беше прав — по-добре тя да си гледа изкуствата. Разбира се, беше й интересно да си поиграе известно време на печен полицай, но повече явно нямаше да й се удаде да преследва убийци.

— Шъртлеф? — Един от бостънските агенти бе подал глава от вратата.

Ели кимна.

— Търсят те на втора линия.

— Кой? — попита тя. Цялата история бе известна на медиите и част от работата й днес бе да отклонява разговори с тях.

— Една известна личност — сви рамене агентът. — Някой си Стив Маккуин.

Този път бе твърдо решена да го направи като по учебник, а не като предния ден. Въпреки че подмятането за Стив Маккуин я накара да се подсмихне, Ели натисна бутона за запис на разговора и преди да отвори линията, прошепна на агента:

— Проследете този разговор.

— Липсвам ли ти, Ели? — тя веднага разпозна гласа на Нед Кели.

— Това не ти е игра, Нед — разгневи се не на шега жената. — Всички тук са убедени, че си виновен. Казах ти, че имаме само една възможност да ти помогнем, но тази възможност намалява с всеки изминал час. Кажи къде си, ще дойдем да те вземем и всичко ще приключи.

— Май че отговорът ти е не — въздъхна Нед, правейки се на разочарован.

— Да ти кажа ли какво ми липсва? — тросна се Ели, усещайки, че отново започва да се ядосва. — Липсва ми това, че не ти взех оня пистолет и не ти щракнах белезниците, когато имах тази възможност. Аз ти повярвах, Нед. Поставих се в адски двусмислено положение заради теб, а ти не ми каза истината.

— За какво става дума? — попита той изненадано.

— За „Бразилиън Корт“. За Тес Маколиф. И по-специално за онази част, в която ти си прекарал с нея същия следобед, когато е била убита. Или просто си забравил да споменеш за това, когато ми разправяше житието си?

Последва дълга тишина. Нед вероятно се мъчеше да измисли нещо, с което да спаси версията си.

— Ако бях ти признал за това, щеше ли да ми повярваш за всичко останало?

— Ама как можеш да си помислиш такова нещо? В рамките само на няколко часа си бил на две места, където са извършени тежки престъпления. Доста натоварен ден, а, Нед?

— Не съм го направил аз, Ели.

— Ти само този отговор ли знаеш, Нед? Или той се отнася единствено за убийства и укриване на крадени стоки? О, да, щях да забравя. А също така и за развращаване на малолетни.