Реймънд Хури - Оръжието на тамплиерите

С дясната си ръка той вдигна ятагана и усети яростта, нахлуваща във вените му. После я прегърна и излезе навън.

- Къде е блудницата, която смее да се нарича моя сестра? - излая Касим.

- Вътре - отговори Конрад и препречи входа. - Но първо ще трябва да минеш през мен!

Очите на Касим се превърнаха в две мрачни, злобни цепки и той просъска:

- Тъкмо това възнамерявах да сторя!

И кимна на наемниците. Те извадиха ятаганите си, пришпориха конете си и се втурнаха напред.

Конрад ги видя как се втурват към него, един до друг, и зае отбранителна позиция - с присвити колене, изправени рамене и вдигна ятагана. Старите инстинкти се събудиха и отново забавиха времето, фокусирайки цялото му внимание върху враговете му, като му дадоха възможност да прецени и да планира ударите си със смъртоносна точност.

Забеляза слабо място в позицията на ездача отляво, който беше десничар, и реши да свали първо него. И когато те се озоваха на десетина метра от него, той се втурна напред под добре премерен ъгъл, насочвайки се към мъжа вляво. Този негов ход ги принуди да дръпнат бързо юздите на конете си, за да променят посоката на атака.

Но Конрад беше изчислил и тази тяхна реакция. Стигна до ездача вляво тъкмо навреме. И докато турчинът се опитваше да овладее жребеца си, Конрад замахна и острието на ятагана му го посече през корема. Наемникът се строполи на земята. Рицарят скочи отгоре му и го довърши, забивайки кинжала в сърцето му.

Вторият ездач дръпна юздите на коня си, направи бърз завой и вбесен се втурна като хала напред. Конрад не помръдна. Остана здраво стъпил на земята, за да даде на ума си необходимото време да открие слабото място в безразсъдната атака, подготвяйки мускулите си за следващия удар.

Видя го и направи своя ход - сви встрани, като остави тялото на загиналия турчин между себе си и ездача, за да обърка атаката му. И този ездач допусна същата грешка като другия - позволи на рицаря да се озове от противоположната страна на острието му и да нападне откъм незащитения му фланг. Конрад замахна с ятагана, впрягайки всичките си сили, и отвори огромна рана в бедрото на наемника, като почти го отсече. Ездачът инстинктивно дръпна юздите, шокиран от гледката на оголените си мускули. Рицарят не му остави време дори да си поеме дъх. Втурна се след него и го нападна още преди турчинът да разбере къде е противникът му. Удари го отдясно, посече гърба му, свали го от седлото и със следвашия удар го довърши.

Точно в този момент стрелата се заби в рамото му.

Удари го отзад, със силен, разтърсващ удар.

Конрад протътри крака напред, задвижен от инерцията на удара, а после бавно се завъртя.

Касим беше слязъл от коня си. Стоеше на десетина метра до него с арбалет в ръка. Хвърли го и изтегли ятагана си.

Конрад веднага разбра, че раната му е сериозна. Стрелата го беше уцелила в дясното рамо, в силната му ръка. Всъщност, в единствената способна ръка. Онази, която му бе необходима, за да размахва меча. Стрелата се бе забила в ключицата му, отприщвайки порой от болка и при най-дребното движение.

Болка, която той трябваше да игнорира, ако смяташе да се защитава.

Касим продължаваше напред, без да спира, приковал очи в Конрад. После крачките му се ускориха и той се хвърли върху рицаря.

Конрад се дръпна встрани, като отмести тялото си от пътя на вражеския ятаган и блокира удара. Последва звън на метал о метал. Ударът отекна през цялото тяло на Конрад и рамото му пламна от болка.

Усети, че коленете му започват да се подгъват, но не можеше да им позволи точно сега да го предадат.

Касим се завъртя и отново замахна - острието му направи пълно завъртане, преди да се сблъска отново с ятагана на Конрад.

Едва третият удар успя да изтръгне ятагана от ръката на Конрад. Пръстите му вече не бяха в състояние да се противопоставят на агонията в рамото му.

Касим се закова на място, дишайки тежко. Погледът му се насочи към кинжала, привързан към сакатата ръка на Конрад, и усмивката му се превърна в подигравателен смях.

- Не знам дали да те убия, или да отсека и другата ти ръка. А може би и краката ти. И да те оставя да живееш като жалък сакат червей. Може да осакатя и нея.

Ставаше му все по-трудно да диша. В устата си усети вкуса на кръвта. И тогава осъзна истината - стрелата не бе пронизала единствено рамото му. Беше достигнала и до белия му дроб.

И разбра, че това е краят.

Касим вдигна ятагана си като палач и го задържа във въздуха.

- Какво пък! По-добре да го направя сега, преди да ме лишиш от удоволствието...