Реймънд Хури - Оръжието на тамплиерите

- Личният дневник на Исус Христос - обади се със светнали очи Tec.

- Именно! - кимна старата жена.

Tec и Райли се спогледаха, очевидно спомнили си онзи паметен миг преди няколко години, когато стояха на скалата и гледаха как бушуващото море поглъща страниците от велен. Спомниха си за отговора, който така и не получиха тогава.

Старицата продължи:

- Разполагали с всички тези текстове, на които да се опрат, на които да базират фалшивия си шедьовър, за да го превърнат в истински. Благодарение на това никой нямало да се усъмни в достоверността на находката им. Нали в крайна сметка всички тези книги са истински?! И би изглеждало напълно естествено сред тях да е и дневникът на Исус! Затова, щом избистрили плана си, Пазителите се задействали. Издирили и други, които споделяли притесненията им. Рицари, учени и просветени мъже от цяла Европа, с които се били запознали през годините в библиотеката. Намерили деветима.

- Първите деветима тамплиери - вметна отново Tec. - Хю дьо Пейан и хората му.

- Та те отишли в Йерусалим, явили се пред краля и му казали, че искат да защитават поклонниците. Той им дал за щаб руините на стария храм. И след девет години, през които уж непрекъснато копаели, те изпратили съобщение до Рим, че са открили нещо смущаващо. Папата веднага изпратил съветниците си. Рицарите им показали някои от евангелията, които виждате тук. А после им показали и най-важното - дневника на Исус, който били съставили. Хората на папата се ужасили. Връщайки се в Рим, те потвърдили находката. А после папата дал на тамплиерите всичко, което поискали, в замяна на тяхното мълчание.

Tec имаше чувството, че ѝ се завива свят. Информацията беше толкова много и толкова неочаквана.

- А след това са изпратили евангелията обратно в Константинопол? - попита тя.

- Разбира се. Там книгите са били в безопасност векове наред. А Светите земи били военна зона. Пазителите държали да бъдат сигурни, че евангелията са на сигурно място.

- Но не и дневникът на Исус, нали?

- Той останал при тамплиерите в Акра. Именно той бил източникът на тяхната сила, затова го държали под око. Което било огромна грешка, разбира се. Но не забравяйте, че той бил фалшификат. От гледна точка на Пазителите стойността му била единствено стратегическа, а не историческа.

Tec вече се опитваше да сглоби мозайката.

- А през 1203 година армията на папата е пред портите на Константинопол. И Пазителите изпращат сигнал за помощ.

- Точно така. Тамплиерите веднага изпращат няколко от своите хора, които да отнесат книгите на безопасно място. Обаче ги губят. Сто години по-късно Конрад и Майсун отново ги откриват и спасяват.

- А какво е станало с Пазителите? Майсун не се ли е опитала да се свърже с тях?

- Опитала се е, разбира се - отговори старицата. - Но вероятно са били убити от агенти на папата, които са имали за задача да открият съкровището.

- Така Майсун и нейните потомци, тоест вашата фамилия, сте се превърнали в новите Пазители.

Старицата кимна и изрече:

- Хайде, елате! Ще направя още едно джезве кафе.

Тримата се качиха обратно в кухнята, където старицата напълни отново джезвето с вода и го сложи на газовия котлон. В стаята се възцари тягостна тишина.

- Онези убийци... все още ли ви търсят? - обади се домакинята.

Tec кимна.

- Значи трябва да ги преместим. Не бива да остават повече тук. Можете ли да го отнесете на безопасно място?

Tec онемя от изненада. Едва успя да промълви:

- Разбира се!

Раменете на старата жена сякаш се огънаха под тежестта на решението, което беше взела.

- Нямам голям избор, нали така? А може би и не е чак толкова лошо. Трябва да разберете, че онези книги са много по-важни от нас. И винаги са били. Те са товар, предаван от поколение на поколение. - Поклати печално глава. - Никого не съм молила за него. И никога не съм имала избор - така, както не са имали и предците ми. Но сторих онова, което се очакваше от мен, подобно на всичките си предци. Няма съмнение, че и синът ми би сторил същото. Но с каква цел? Какво бихме могли да сторим с тях оттук нататък? Ние сме прости хора, госпожице Чайкин. А това... това нещо долу заслужава сериозно внимание, което би могло да му бъде дадено от хора като вас. Така че вие правите огромна услуга на мен и на моите потомци. Освобождавате ни от огромен товар, след като казвате, че отново има хора, които са готови да убиват заради него. - Хвана ръцете на Tec и я погледна в очите. - Трябва да го отнесете оттук и да сторите с него онова, което считате за най-добро! Ще го направите ли?