Реймънд Хури - Оръжието на тамплиерите

- За мен ще бъде чест - обърка се Tec.

- Не се притеснявайте! - намеси се Райли. - Аз ще се погрижа за вашата лична безопасност, докато всичко приключи!

Бръчките по лицето на старицата като че ли се отпуснаха облекчено, но веднага след това веждите ѝ се сключиха въпросително.

- А какво ще направите с него?

- Първо ще бъде фотографирано и каталогизирано - обясни ѝ Tec. - И преведено. Едва след това ще помислим с кого да го споделим и как да го направим, без да предизвикваме брожения.

Тези думи като че ли не убедиха старицата.

- На Ръкописите от Мъртво море все още се гледа с подозрение - изтъкна изненадващо компетентно тя. - Евангелията от Наг Хамади почти не се познават от широката публика. Какво ви кара да смятате, че тези книги ще бъдат приети по-различно?

- Длъжни сме да опитаме! Те са част от нашата еволюция като цивилизация! И ще ни помогнат да се сдобием с просветление. Но всичко трябва да бъде направено бавно и внимателно. И в подходящия момент. Наясно сме, че не всички хора ще бъдат убедени, не всички дори ще се заинтересуват от тях.

Защото за онези, които искат да вярват, които имат нужда да вярват, нищо не би имало значение. Те винаги ще вярват, ако ще и самият Христос да им се яви и да им каже, че са глупаци!

Но за хората с по-отворени умове, които държат сами да вземат решенията си, те... заслужават да разполагат с цялата информация. Дължим им го!

Старицата кимна, очевидно най-сетне постигнала мир в душата си след внезапното си решение. В същия миг от дневната нещо проскърца. Райли и Tec се сковаха. Той вдигна ръка към устата си, за да им даде знак да мълчат.

Пристъпи до вратата на кухнята и се заслуша. Не чу нищо, но ръката му по инерция се насочи към гърба му, за да потърси пистолета. Едва тогава се сети, че той не е в него, а в раницата, която бе оставил в дневната.

Огледа се и до мивката забеляза огромен кухненски нож. Грабна го и изгаси лампата. Стаичката потъна в мрак. Единствената светлина идваше от оранжево-сините пламъци на газовия котлон.

Старицата си пое дълбоко дъх.

Tec видя как Райли се измъква от кухнята и изчезва от погледа ѝ. Задържа дъха си и се заслуша. Еуфорията ѝ от последния половин час се бе изпарила. В следващия миг се разнесоха ядни мъжки ругатни и някой с трясък се стовари на пода.

- Хайде, дами! - изрече иранецът и светна лампата в кухнята. Усмихна се небрежно и ги подкани с пистолета си да излязат. - Заповядайте при нас! Купонът едва сега започва!

58

Райли отвори бавно очи. Главата му се разцепваше от болка. Осъзна, че е на пода в дневната. Ударът бе дошъл от приклада на автомат, който го запрати на земята още преди да успее да види кой го удря.

Но сега ги виждаше. Трима мъже, които не познаваше. А после видя и иранеца, който вкарваше в дневната Tec и старата жена с пистолет, насочен към главите им.

- Сядайте! - заповяда той и със заглушителя на пистолета бутна Tec към дивана.

Двете жени приседнаха на ръба на дивана. Иранецът излая някакви заповеди на хората си на език, който Райли не разбираше, и ги отпрати. Тримата очевидно отиваха да огледат къщата.

Райли плъзна поглед из стаята и забеляза раницата на Tec, в която беше пистолетът му. На около осем крачки от него нищожно разстояние за здрав човек, ала непосилно за човек в неговото положение.

Райли си пое дълбоко въздух и погледна към иранеца. Сякаш усетил погледа му, той сведе очи към него. Не изглеждаше в най-добрата си форма. Лицето му беше доста по-изпито, отколкото си го спомняше. По челото му бяха избили капчици пот. Но най-натрапваща се от всичко бе яростта, която проблясваше в очите му. Агентът реши да си трае. Ситуацията беше твърде напрегната, а той - прекалено слаб, за да я провокира. Предпочете да изчака своя миг и сведе очи към пода, демонстрирайки подчинение.

С изненада установи, че лявата ръка на иранеца е превързана много добре. Превръзката беше изрядна и чиста, макар че на места през нея се просмукваше кръв. Направи бърза преценка на ситуацията и реши, че хората на терориста вероятно са от ПКК - войнстващите кюрдски сепаратисти, които Иран открай време финансираше и въоръжаваше. Те притежаваха достатъчно лекари с огромен опит в лечението на огнестрелни рани.

- И какво става с вас? - обади се внезапно иранецът и разпери театрално ръце. - В един момент се настанявате в хотелската си стая за една приятна любовна нощ, а в следващия се щурате из града като обезумели! Каква ли е причината за това среднощно гостуване?