Реймънд Хури - Оръжието на тамплиерите

За Райли тя бе като червено платно за бик.

Вдигна за пореден път приклада на автомата и замахна с него към ранената ръка на иранеца, забивайки я в стената.

Иранецът изпищя като животно, когато тежкият приклад строши костите и разкъса сухожилията на ръката му. От неописуемата болка краката му се подкосиха и той се свлече на пода. Райли вдигна отново приклада, надявайки се този път да го забие в главата на терориста и веднъж завинаги да сложи край на тази история.

Но точно тогава нещо твърдо го удари в тила и ръцете му се отпуснаха безсилно. Останалото беше неясна плетеница от юмруци, удари с лакти и ритници, които заваляха върху него от всички посоки. А после дойде и последният ритник в лицето му, който сложи край на светлината и го потопи в безпаметен сън.

59

Родос, Гърция

Колесникът на самолета се отлепи от пистата и „Чесната" се издигна в ясното синьо небе. Последните дни бяха изключително напрегнати за Бени Щийл - вече едва издържаше да се върти около машината си на международното летище „Диагорас" на остров Родос, но нямаше друг вариант, тъй като всеки момент очакваше сигнала на Захед. Когато обаждането най-сетне пристигна в малките часове на нощта, пилотът беше дълбоко заспал. След разговора отново заспа за няколко часа, за да поеме сега с първите лъчи на зората.

Пое курс на югозапад, към друг, по-малък остров - Касос, официалното му направление. Той беше в противоположната посока на онази, към която всъщност се беше запътил, но беше най-подходящ за заблуда, тъй като летището там беше малко и без контролна кула. А ако не искаше да събуди нечии подозрения, той беше длъжен да следва стриктно летателните процедури. Откриването на пробойни в процедурите беше станало втора природа за Щийл. Той отлично знаеше какво прави, може би най-добре от всички в този бранш.

Достигна определената височина за по-малко от минута и отново се свърза с кулата в Родос. Беше инструктиран да превключи на честотата на приемащата контролна кула. Направи го, получи разрешение да остане на четиристотин и петдесет метра за целия път до Касос, а после отново да превключи, този път на честотата на Атина. Той изпълни нареждането. Но заедно с това направи и още нещо - изключи транспондера си. Без него кодът на транспондера на самолета му, неговата височина и регистрационен номер нямаше да се появят на радара на кулата. Самолетът щеше да си остане само като анонимна примигваща точка.

Продължи още малко преструвките, остана на обявения курс още една минута, след което внимателно слезе на височина сто и петдесет метра. Свърза се пак с кулата, но не получи никакъв отговор. Което го накара да се усмихне. Знаеше, че не могат да го чуят. Вече беше излязъл от обхвата на радиочестотите им. Което означаваше, че е и извън честотата на радарите им.

Сега вече можеше да поеме накъдето си искаше, напълно необезпокояван.

Зави наляво, пое на юг и мина над югозападния край на Родос. Продължи в това направление още десетина километра, вече над открито море. А после направи рязък завой и насочи самолета на североизток, към истинската си крайна цел - отдалечено място на около петстотин километра оттук, в сърцето на Турция.

На тази височина видимостта беше изключително лоша. Лекият вятър и високото атмосферно налягане бяха породили тънка мъгла, която се носеше над водата. Заради нея Щийл не виждаше контурите на остров Родос, което всъщност беше много добре. Означаваше, че и него никой не го вижда. Превключи на радара за времето, който освен това щеше да му покаже евентуални морски съдове пред него. Така щеше да разполага с достатъчно време да ги заобиколи и да продължи тайния си полет.

Знаеше, че при тази малка височина ще стигне дотам за малко повече от час. За престой на земята не беше планирал повече от няколко минути, което означаваше, че общото му пътуване щеше да обхване два часа и половина. Което беше перфектно за пътешествие до малък остров без контролна кула. Нямаше да липсва на никого.

Погледна часовника си, а после извади сателитния телефон и се обади на Захед. Уведоми го за местоположението си, а после се отпусна назад и се загледа в панорамата на турското крайбрежие, която се откриваше от кабината му. Ако всичко вървеше добре, до края на деня се надяваше да се освободи от компанията на иранеца. След това щеше да се насочи директно към вилата си в Малта, да се излегне на шезлонга със студена бира в ръка и да обмисли как да похарчи поредната солидна порция лесни пари.