Реймънд Чандлър - Невадски газ

Хюго Кандлис стоеше по средата на игрището за скуош с приведено едро тяло, хванал внимателно черната топчица с палеца и показалеца на лявата си ръка. Пусна я да тупне близо до линията за сервиса и я удари с ракетата с дълга дръжка. Черната топка се блъсна в отсрещната стена малко под средата и отскочи назад във висока ленива парабола, току под белия таван и лампите, покрити с телени мрежички. Плъзна се леко по стената отзад без сблъсък, който да я отпрати обратно.

Джордж Дайъл небрежно замахна срещу нея и ръбът на ракетата му шумно се удари в циментовата стена. Топката падна и замря неподвижна.

— Това е то, шефе — рече Джордж. — Дванайсет на четиринайсет. Просто си твърде силен за мен.

Джордж Дайъл беше висок, мургав, красив, с външност на киноартист. Имаше гъвкаво загоряло тяло и от целия му вид лъхаха силата и здравето на човек, прекарващ доста време на открито. Всичките му черти бяха строги освен пълните меки устни и големите, малко влажни очи.

— Ами да. Никога не си могъл да се мериш с мен — изсмя се Хюго Кандлис.

Силно се наклони назад от кръста нагоре и продължи да се смее с цяло гърло. По гърдите и по корема му блестеше пот. Носеше само сини шорти, бели вълнени къси чорапи и кецове. Косата му беше бяла, а лицето — бузесто и кръгло, с къс нос, малка уста и живи святкащи очи.

— Още един тупаник искаш ли? — попита той.

— Не, освен ако не се налага.

Хюго Кандлис се навъси.

— Няма тогава — отсече.

Пъхна ракетата под мишница и измъкна от шортите си мушамена кесийка с цигари и кибрит. Запали цигара с нехаен жест и запрати клечката в средата на игрището, където някой друг трябваше да я вдигне. После отвори със замах вратата и тръгна наперено с изпъчени гърди по коридора към съблекалнята. Дайъл го следваше мълчаливо, стъпвайки леко и безшумно с котешка грация. Двамата отидоха на душовете.

Кандлис запя под душа, обилно насапуниса едрото си тяло, обля се с леденостудена вода след горещата и очевидно изпита удоволствие от това. После се избърса извънредно бавно и внимателно, взе суха кърпа, излезе от кабинката с душа и се провикна към прислужника да донесе лед и газирана вода.

Появи се забързан негър с колосано бяло сако и поднос в ръце. Кандлис със замах подписа чек, отключи големия си двукрил шкаф и тропна бутилка уиски върху кръгла зелена маса по средата на съблекалнята. Прислужникът грижливо приготви две питиета и след като избърбори: „На вашите услуги, мистър Кандлис“, си излезе, стиснал четвърт долар.

Джордж Дайъл, сега облечен в елегантен сив спортен костюм, дойде иззад чупката на помещението и взе едното питие.

— Това ли е за днес, шефе? — попита и напрегнато се вгледа към тавана през стъклото на чашата.

— Май да — прояви снизходителност Кандлис. — Мисля да се прибера у дома и да позабавлявам женичката. — И косо изгледа Дайъл с малките си очички.

— Ще възразиш ли, ако не дойда с теб? — небрежно попита Дайъл.

— Лично аз нямам нищо против, но Нейоми ще се вкисне — заядливо отвърна Кандлис. Дайъл премлясна с устни и сви рамене.

— Обичаш да предизвикваш хората, нали, шефе?

Кандлис не отговори, нито го погледна. Дайъл стоеше неподвижно с чашата в ръка, загледан в едрия мъж, додето той си слагаше фино бельо с монограми, лилави чорапи със сиви ръбове, копринена риза също с монограм и пепитен костюм, в който изглеждаше грамаден като камбанария. Докато дойде ред на моравата вратовръзка, вече викаше негъра да приготви ново питие.

Дайъл отказа второто уиски, кимна и се отдалечи по застланата с рогозка пътека между високите зелени шкафчета.

Кандлис се дооблече, изпи второто си уиски, заключи бутилката в шкафа и пъхна в устата си дебела кафява пура. Накара негъра да му я запали. Сетне се запъти към изхода с важна походка, раздавайки тук-там гръмогласни поздрави. След излизането му съблекалнята мигом утихна. Чуха се няколко изхилвания.

Когато Хюго Кандлис излезе от клуб „Делмар“, навън валеше дъжд. Облеченият в ливрея портиер му помогна да стегне колана на белия си шлифер и отиде за колата му. Щом спря под навеса, преведе Хюго с разтворен над главата му чадър по тясната дървена настилка до бордюра. Колата беше тъмносиня лимузина „Линкълн“ със светла лента и регистрационен номер 5А6.

Шофьорът в черна мушама с високо вдигната яка не се озърна. Портиерът отвори вратата, Хюго Кандлис влезе и тежко се отпусна на задната седалка.