Реймънд Чандлър - Невадски газ

— Лека нощ, Сам. Кажи му да кара в къщи.

Портиерът докосна фуражката си, затвори вратата и предаде нареждането на шофьора, който кимна, без да обърне глава. Колата потегли под дъжда.

Струите падаха косо и на пресечката внезапно извилият се вятър ги запрати с плющене в предното стъкло на лимузината. По ъглите бяха отрупани пешеходци, които се опитваха да пресекат „Сънсет булевард“, без да бъдат изпръскани. Хюго Кандлис им се ухили съжалително.

Колата излезе от булеварда, сви по „Шърман“ и се отправи към хълмовете. Вече хвърчеше шеметно. Сега движеше по булевард, където беше почти мъртвило.

Вътре беше много горещо. Всички прозорци бяха затворени, а стъклената преграда, отделяща шофьора — вдигната догоре. В задната част на автомобила, задимена от пурата на Хюго, едва се дишаше.

Кандлис се смръщи и посегна да отвори прозореца. Ръчката не работеше. Опита от другата страна. И там същото. Започна да се ядосва. Протегна ръка към слушалката на малкия телефон, за да наругае шофьора си. Нямаше никакъв телефон.

Колата рязко изви и се заизкачва по хълм с дълъг равен наклон. От едната страна на пътя растяха евкалиптови дървета; нямаше никакви къщи. Кандлис усети как по гърба му плъзна хлад — от горе до долу. Наведе се напред и задумка с юмрук по стъклото. Шофьорът не се обърна. Колата летеше към върха на хълма по дългото тъмно шосе. Хюго Кандлис яростно понечи да сграбчи дръжката на вратата. Нито една от двете врати нямаше дръжка. Кръглото му бузесто лице се изкриви в невярваща измъчена усмивка.

Шофьорът се наклони надясно и посегна към нещо с ръката си в ръкавицата. Раздаде се рязко свистене. Хюго Кандлис започна да усеща миризма на бадеми. Отначало беше много слаба — едва доловима и доста приятна. Свистящият шум продължаваше. Миризмата на бадеми взе да става горчива, остра и все по-нетърпима. Хюго захвърли пурата и с всичка сила удари стъклото на най-близкия прозорец. То не се счупи.

Колата се движеше сред хълмовете и дори най-крайните електрически стълбове на жилищните квартали вече ги нямаше.

Кандлис отново се отпусна на седалката и като вдигна крак, се засили да ритне силно стъклената преграда пред себе си. Тъй и не успя да го стори. Очите му вече не виждаха, физиономията му се изкриви в озъбена гримаса, главата му се отметна към тапицираната облегалка и сетне рязко потъна между широките му рамене. Меката бяла филцова шапка остана закрепена върху големия му ъгловат череп, съвсем безформена.

Шофьорът бързо погледна назад и за миг се видя слабото му лице с орлов профил. После отново се наведе надясно и свистенето престана.

Отби встрани край пустото шосе, спря колата и изключи всички светлини. Капките глухо барабаняха по покрива.

Шофьорът излезе под дъжда, отвори задната врата на колата и бързо се отдръпна назад, запушил носа си. Известно време стоя на разстояние, като оглеждаше пътя в двете посоки.

На задната седалка на лимузината Хюго Кандлис не помръдваше.

Франсин Лий седеше на нисък червен стол до масичка с бяла алабастрова купичка върху нея. От цигарата, току-що хвърлена в купичката, се вдигаше дим, който рисуваше разни фигури в неподвижния топъл въздух. Ръцете й бяха оплетени на тила, а сиво-сините й очи излъчваха нега и насърчение. Имаше чуплива тъмнокестенява коса. В гънките на косата проблясваха синкави оттенъци.

Джордж Дайъл се наведе и силно я целуна по устните. Неговите собствени устни бяха горещи, докато я целуваше, и той потрепери. Момичето не помръдна. Само морно му се усмихна, когато той се изправи.

— Чуй, Франси — рече Дайъл с хриплив, задавен глас. — Кога ще зарежеш оня комарджия и ще ми позволиш аз да се грижа за теб?

Франсин Лий сви рамене, без да свали ръце от тила си.

— Той е почтен комарджия, Джордж — провлечено изрече тя. — В наше време и това е нещо. А пък ти нямаш достатъчно пари.

— Мога да си набавя.

— Как?

Гласът й беше нисък и дрезгав. От него у Джордж Дайъл завибрираха струни.

— От Кандлис. С доста неща го държа тоя бандит.

— Като например… — подкани го лениво Франсин Лий.

Дайъл наведе глава към нея и леко й се усмихна. Разшири очи в престорено невинна гримаса, Франсин Лий забеляза, че бялото на очите му има лек оттенък на друг цвят, не бял. Дайъл захвърли незапалената си цигара.

— Много неща… Между другото това, че игра нечестно с един гангстер от Рино. Оня имаше брат от същата майка с друг баща, когото съдиха тук по обвинение в убийство, и Кандлис гушна двайсет и пет бона, за да го отърве. Само че се споразумя с прокурора за друго дело и остави братчето на гангстера да иде на бесилката.