Реймънд Чандлър - Невадски газ

— Ще са ти предостатъчни, докато си намериш ново другарче за игра — безизразно отбеляза той. — Не казвам, че няма да ти пратя още, ако се нуждаеш.

Тя бавно се изправи и банкнотите се плъзнаха от полата й на пода. Ръцете й бяха прилепени до тялото с тъй здраво стиснати юмруци, че се очертаваха сухожилията. Очите й бяха помръкнали и потъмнели.

— Значи всичко е свършено между нас, така ли, Джони?

Той вдигна куфара си. С две широки крачки тя бързо се изпречи пред него. Опря ръка на сакото му. Той остана съвсем неподвижен, а очите му се усмихваха с разбиране, но не и устните му. Парфюмът й погъделичка ноздрите му.

— Знаеш ли какъв си ти, Джони? — Дрезгавият й глас премина почти в шепот. Той я изчака да продължи. — Наивник, Джони. Наивник.

Той кимна леко.

— Шах. Пратих ченгетата подир Мопс Паризи. Не обичам гангстерите, мила. Винаги съм готов да ги издам на ченгетата. Готов съм дори да пострадам, като се боря срещу тях. На миналото е сложен кръст. Край.

— Пратил си ченгетата подир Мопс Паризи и смяташ, че той не го знае. Но може би е научил. Затова бягаш от него… Това беше шега, Джони. Само те занасям. Друга е причината да ме напуснеш.

— Може пък просто да си ми омръзнала, мила.

Тя отметна глава и се изсмя рязко, едва ли не с нотка на истерия. Де Рюз не помръдна.

— Ти не си мъжко момче, Джони. Мекушав си. Джордж Дайъл е по-корав от теб. Бива ли да си тъй мекушав, Джони?

Отстъпи назад, втренчена в лицето му. В очите й проблесна и се изгуби болезнен копнеж.

— А си хубав. Господи, как може да си толкова хубав! Много жалко, че си мекушав.

Без да направи никакво движение, Де Рюз изрече тихо:

— Не мекушав, мила… просто малко сантиментален. Обичам да отгатвам кой кон ще бъде най-бърз, да се забавлявам с картите, да търкалям малките червени кубчета с бели точки по тях. Харесват ми рисковите игри, включително и тези с жени. Но когато губя, не се сърдя, нито прибягвам до измама. Просто се премествам на следващата игрална маса. Е, всичко хубаво.

Той се наведе, вдигна куфара и я заобиколи. Прекоси стаята и мина през червените завеси, без да се обърне, Франсин Лий остана на мястото си, заковала невиждащи очи в пода.

Застанал под стъкления навес пред страничния вход на „Чатъртън“, Де Рюз огледа „Айрълоу стрийт“ в двете посоки, а после насочи очи към припламващите светлини на „Уилшър стрийт“ и към тихата тъмна пресечка отстрани.

Дъждът валеше косо и почти безшумно. Една капка се стече от навеса, падна върху огънчето на цигарата и то изсъска. Той вдигна куфара и тръгна по „Айрълоу стрийт“ към колата си. Тя беше паркирана чак на съседния ъгъл — лъскав черен пакард, дискретно украсен с хромирани лайсни.

Спря, отвори вратата и от вътрешността на колата към него мигом се насочи пистолет. Оръжието опря в гърдите му и глас се обади:

— Стой! Горе лапите, пиленце.

Де Рюз едва различи човека в колата. Слабо лице с орлов профил, което не се виждаше добре на оскъдната отразена светлина. Усещаше болка в гръдната си кост от натиска на пистолета. Зад него приближиха бързи стъпки и друг пистолет го подпря в гърба.

— Доволен ли си? — попита различен глас.

Де Рюз пусна куфара, вдигна ръце и ги опря в покрива на колата.

— Добре де — уморено изрече той. — Какво е това… обир ли?

От колата се чу зъл смях. Отзад го фраснаха по гърба.

— Отстъпи… бавно!

Де Рюз отстъпи, като държеше ръцете си вдигнати много високо.

— Не толкова високо, заплес! — заплашително из ръмжа мъжът отзад. — Само до раменете.

Той смъкна малко ръцете си. Човекът от колата излезе и се изправи пред него. Отново опря пистолета си в гърдите му, протегна дългата си ръка и разкопча палтото му. Де Рюз се наклони назад. Дългата ръка пребърка джобовете и го опипа под мишниците. Трийсет и осем калибровия пистолет в кожен кобур, прикрепен на пружина, престана да му тежи под едната ръка.

— Намерих един, Чък. Нещо откъм теб?

— На кръста няма.

Мъжът отпред отстъпи настрани и взе куфара.

— Мърдай, пиленце. Ще се повозим в нашата бричка.

Тръгнаха надолу по „Айрълоу стрийт“ към голяма лимузина, син линкълн със светла ивица през средата. Мъжът с орловия профил отвори задната врата.

— Влизай!

Де Рюз се подчини примирено, като приведе глава под покрива на колата и изплю фаса от цигарата във влажния мрак. В носа го лъхна слаба особена миризма, сякаш на презрели праскови или на бадеми. Седна вътре.

— Ти до него, Чък!

Линкълнът се понесе по „Ривърсайд“ и подмина входа на Грифит Парк.