Реймънд Хури - Оръжието на тамплиерите

Старата жена влезе в нишата и заслиза внимателно по високите, виещи се надолу стъпала. Tec и Райли я последваха. Стъпалата извиваха два пъти, след което завършваха с тесен тунел с груби, неравни стени. Мястото приличаше на подземния град, в който бяха попаднали наскоро, и Tec се зачуди дали не е бил изработен по същия метод.

Старицата ги поведе покрай поредица дървени врати, подредени от едната страна на тунела, и след тридесетина метра стигна до последната, разположена точно срещу тях. Отключи я и ги покани.

Намираха се в малка стая. По-скоро вграден гардероб. Беше с нисък таван, без прозорци и подобно на камерите в подземния град, не допускаше нито горещината, нито влагата. Стените ѝ бяха покрити с рафтове. Рафтовете на свой ред бяха покрити с книги.

Стари книги. Малки, подвързани с кожа, древни кодекси. Най-старите книги на планетата - евангелия на две хиляди години, от най-ранните дни на Църквата. Десетки текстове.

Tec не можеше да повярва на очите си.

Едва успя да отрони:

- Може ли?

Старицата я подкани с очи.

Tec протегна ръка и взе една от книгите. Беше доста сходна на онези, които бе открила в гроба на Конрад. Същият тип кожена подвързия, същата сгъвка на задната корица, същата кожена връзка около нея. И изглеждаше в същото добро състояние. Поколеба се, но после отвори внимателно корицата и надникна. Беше на същия език - койне гръцки.

Преведе заглавната страница: „Евангелие на Ева". Никога не беше чувала за нещо подобно.

Старицата я изгледа усмихнато и отбеляза:

- И на мен ми направи впечатление някога. Обаче не е онази Ева, за която си мислите.

Tec я изгледа изненадано.

- Вие сте чели книгите?

- Не всички. Понаучих малко коптски и старогръцки и успях да разбера някои от нещата, които пише в тях.

В гърдите на Tec се надигна тревожен въпрос.

- Ако ви попитам за конкретен текст, бихте ли могли да ми кажете дали е тук, или не?

- Вероятно - сви рамене старицата.

Tec си пое напрегнато въздух и каза:

- Преди няколко години държах в ръцете си книга, която смятах за дневника на Исус. С неговия собствен почерк. Неговият личен дневник.

- Вие сте го виждали?

- Да, но не можех да определя със сигурност дали е истински, или е фалшификат. А после нямах възможността да го подложа на лабораторни тестове, за да разбера. Знаете ли нещо за него? Имате ли представа дали е бил истински?

Жената се усмихна и поклати глава:

- Не, не е бил. Бил е фалшификат.

Категоричността на отговора ѝ сащиса Tec.

- Откъде сте толкова сигурна? - извика тя.

- От писмото на Майсун. Конрад ѝ разказал и за дневника. - Замисли се и допълни: - Успели са да го направят само защото са разполагали с всички тези книги! - И посочи рафтовете древни текстове.

- Почакайте малко! Искате да кажете, че през цялото време тамплиерите са били наясно със съществуването на еретичните кодекси?

- Не само са били наясно, те не биха могли да съществуват без тях! Именно така е започнало всичко. С първоначалните им Пазители - мъжете, които се грижели за тях и ги пазели в Имперската библиотека на Константинопол. Те са планирали всичко.

- Идеята за тамплиерите е родена в Константинопол? - възкликна Tec.

Старицата кимна и поясни:

- Пазителите са охранявали съкровището от Никея векове наред, още откакто Хозий го спасил от изгаряне и го пренесъл на безопасно място в Константинопол. Та Пазителите го охранявали и чакали подходящия момент, за да го огласят пред света. Ала този момент като че ли никога не идвал. А към края на първото хилядолетие светът тръгнал по още по-мрачен път. Папата вече правел каквото си иска. И когато му хрумнала идеята за свещен кръстоносен поход, при което заповядал на християните да тръгнат на война и да започнат да убиват в името на Христос, Пазителите разбрали, че той се е самозабравил, потъпквайки безскрупулно посланието на Исус. Същевременно кръстоносците спечелили битките и дали на папата още по-невиждана власт. С контрола над Светите земи и при положение че всички европейски монарси целували краката му, папата постепенно се сдобил с власт над целия познат тогава свят.

Пазителите били ужасени и преценили, че трябва да сторят нещо. Налагало се бързо да намерят начин да му дръпнат юздите. Тогава решили да създадат контрасила на папската. Военна организация, която да се възправи срещу върховенството на Рим и да го държи под контрол. Пазителите знаели, че разполагат с могъщи съюзници - ето ги! - И тя разпери ръце към древните текстове. - Преценили, че заплахата от огласяването им би била достатъчна, за да сплаши папата и да го накара да им даде всичко, което пожелаят. Но усещали, че им трябва и нещо повече. Искали да бъдат напълно сигурни. Нуждаели се от още една книга - една невероятно могъща книга, която да ужаси Рим и да го накара да се подчини. Така решили да създадат върховното евангелие!